Маркъс Зюсак: Книгите на С. Е. Хинтън ме накараха да стана писател

Маркъс Зюсак е австралийски писател, роден през 1975 година. Той е автор на бестселъри като „Аз съм пратеникът“ и „Крадецът на книги“, които са преведени и на български език. По повод филмовата адаптация на „Крадецът на книги“, която е от скоро в кината в САЩ, Зюсак говори пред bookriot.com.

–––––––––

 За неговото участие в адаптацията на романа:

„Честно казано, само четох сценария. Не завиждах на този, който трябваше да превърне книга от 560 страници в сценарий от 120. Написа го Майкъл Петрони. След това дискутирахме с продуцентите, както и с режисьора Браян Пърсивал. Питаха ме кое е най-важното от книгата, което трябва да бъде показано на филма. Аз им казах няколко неща. Любопитен съм какъв е крайния резултат“.

За любимите си филмови адаптации на книги:

„Защо тъгува Гилбърт Грейп“ е една от любимите ми книги. Филмът също е страхотен. Освен това е отличен пример за филм, който в сърцевината си е същия като книгата. Духът й е уловен отлично. Друг добър пример е „Английският пациент“. Има много противоречия затова дали филмът е на нивото на книгата, но на мен ми харесват и двете. Харесва ми много и „High Fidelity“ с Джон Кюсак. Отново добро улавяне на духа на четивото“.

За това как „Крадецът на книги“ се вписва в Холокост канона на литературата и киното:

„Не искам да засягам никого, но ще кажа, че няма много книги и филми, които да описват живота на обикновените германци по онова време. Майка ми и баща ми са ми разказвали истории. Имало е и германци, които не са искали да развяват флага на нацистите. Такива са били доведения баща на майка ми, както и моя баща, който тогава е бил дете. Той също е бил принуден да се присъедини към Хитлеровата младеж. Той не е искал да участва – смятал го е за нещо много скучно. Бягал от занятията и ходил да седи на брега на една река и да хвърля камъни във водата, за да убива времето. Смятам, че пресъздаването на тази гледна точката е най-важната роля, която моята история играе“.

За книгите, които са го вдъхновили да бъде писател:

„Книгите на С. Е. Хинтън ме накараха да стана писател. Прочетох „The Outsiders“ когато бях на 14 години. Спомням си как лежах в леглото и четох. Спомням си жълтата крушка, с която си осветявах. Брат ми се оплакваше, че постоянно държа светло в спалнята и той не може да спи. Като четях Хинтън си казвах: „Знам, че това не се е случило наистина, но аз пак вярвам“. Така осъзнах силата на художествената проза“.

Книги от Маркъс Зюсак тук