Лира Литературно-рекламна Агенция
От вчера, 4 ноември, на англоезичния пазар пазара е книгата на Том Нисли „A Reader’s Book of Days“. Всяка страница от нея е посветена на отделен ден от годината и включва както действителни събития от живота на писатели, така и фиктивни случки от любими книги. Сайтът huffingtonpost.com ни представя няколко странни професии, с които са се занимавали някои писатели, преди да станат известни.
Даниел Дефо – правил парфюми чрез извличане и съчетаване на различни аромати. През 1692 г. Дефо е амбициозен бизнесмен в производството на парфюмите. Той прави сериозни инвестиции в тази сфера, но не успява да спечели. На 29 октомври е арестуван заради дългове от 17 000 паунда. Макар да договаря с кредиторите си своето освобождаване, те го преследват до края на живота му, макар той да се отказва от бизнеса, заменяйки го с перото.
Натаниел Хоторн – редактор. През 1836 г., на 31-годишна възраст, Хоторн се мести в Бостън, за да стане редактор на списанието „American Magazine of Useful and Entertaining Knowledge”. В крайна сметка обаче се оказва, че му се налага да пише и редактира сам цялото издание, а заплащането не е адекватно. Хоторн решава, че ако ще пише, по-добре да са книги.
Антъни Тролъп – инспектор в пощата. Тролъп е нает да следи за измами в пощите в Ирландия през 1849 г. Той дори разкрива голяма корупционна схема, като е един от призованите свидетели в съда.
Херман Мелвил – чиновник. През 1873 г. Мелвил е един от чиновниците, работещи в държавната хазна в САЩ от онова време. Заплатата му е едва 4 долара на ден. Неговият баджанак често иронизирал Мелвил заради неговата неподкупност.
Дашиъл Хамет – частен детектив. На 29 ноември 1921 г. Хамет казва: „Харесва ми да съм детектив, харесва ми тази работа”. Той изкарва 6 години като служител на легендарната агенция „Пинкъртън”. Здравословните проблеми прекратяват кариерата му. Хамет решава да разкаже истории, вдъхновени от опита му като частен детектив.
Д-р Сюс – рекламист. През 1928 г. Сюс работи в компанията „Standard Oil”, като измисля реклами и лозунги за нея. Той често казвал, че работата му в петролния гигант е определяща за кариерата му като автор: „Бих искал да мога да кажа, че започнах да пиша детски книги, заради това, че разбирам много добре децата. Но всъщност го направих, защото не беше забранено от контракта ми в „Standard Oil”.
Уилям Фокнър – сценарист. През 1932 г. Фокнър е на върха на славата си, след излизането на „The Sound and the Fury”. По същото време се води на работа като сценарист за компанията „Metro-Goldwyn-Mayer”. Дори твърдял, че той е измислил детския персонаж Мики Маус.
Хорхе Луис Борхес – библиотекар. На 38 години Борхес започва първата си работа на пълен работен ден – като асистент в библиотека в Буенос Айрес. Впоследствие намалява работното си време до час на ден, като през останалата част от деня пише.
Дж. Д. Селинджър – служител на кораб. През 1941 г. Селинджър се качва на круизния кораб „SS Kungsholm” като част от служителите, отговорни за забавлението на пътниците.
Харпър Лий – служител на летище. Тя често не можела да се връща за Коледа у дома в Алабама, защото трябвало да бъде на гише в летището. През 1956 г. прекарва част от почивните дни по празниците с текстописеца Майкъл Браун и съпругата му Джой. Запознава ги Труман Капоти. Една сутрин, като се събужда в къщата на семейство Браун, Лий намира пощенски плик до себе си, на който пише: „Имаш една година да напуснеш работа, за да напишеш, каквото пожелаеш. Весела Коледа”.
Джонатан Франзен – асистент в лаборатория. За няколко години през 80-те Франзен намира идеалната работа за един млад писател. Той става асистент в сеизмичната лаборатория на „Харвард”. Работи събота и неделя, като през останалото време пише. По това време съдава първия си роман – „The Twenty-Seventh City” и прави проучвания за втория – „Strong Motion”.
