Начало / Интервюта / Свежа Дачева: Българската история и политическите ни страсти са чужди на шведите

Свежа Дачева: Българската история и политическите ни страсти са чужди на шведите

Свежа Дачева е поет, преводач, преподавател и художник. Родена е в Нови Пазар. От 1983 г. живее със семейството си в Истанбул  и Рим, а през 1988 г. се установява в Стрьомстад, Швеция, където живее и досега. От 1994 г. е аспирант в Института за славянски езици в Гьотеборг, а през 2001 г. защитава докторска степен в департамента „История на културата“  в Нов български университет. Занимава се с научна работа в областта на фолклористиката,  етнологията и социологията. Авторка е на 7 поетични книги, сред които „Додето с тръбен вик отвърна“, „Черни диаманти“, „Писмо от птичи   стъпки“,  „Сенки от друго измерение“, „Трева между паважа“,   „В очакване на чужденеца“ и „Случаен пътник“. Нейно дело е и единственият „Шведско-български и българско-шведски речник”. Преди дни в книжарница „Хеликон-Русе” тя представи „Приказки” от Стриндберг, издание на „Авангард принт”.
––––––––––––––-

Чия беше идеята да бъдат преведени „Приказки” от Стриндберг – на издателството или Ваша?
–    Идеята беше моя.

Досега името на световноизвестния шведски драматург и писател  беше известно като Аугуст Стриндберг. Сега във вашия превод е Огуст.  По принцип често има разминавания в имената при превод. Да разбираме ли, че занапред трябва пишем и произнасяме Огуст?
–    Според мен – да. Понеже името се произнася така на шведски. На симпозиума по случай 100 годишнината от смъртта му, в Софийски университет, беше решено името да се пише според произношението.

Стриндберг е бил неспокоен дух, противоречива личност. Какъв е като разказвач на приказки?
–    Много деликатен и поетичен, дори всеопрощаващ, което иначе не му е присъщо.

Вие напускате България преди 30 години по политически причини. Бихте ли ни разказали какво се случи през 1983 г.?
–    През септември 1983 година аз и съпругът ми, поетът Михаил Филипов, отидохме на екскурзия в Турция и не се върнахме. Превърнахме се в така наречените невъзвращенци. После живяхме в лагер за емигранти в Истанбул и получихме статус на политически емигранти.

България се тресе от политическа криза. Шведските граждани имат ли информация за случващото се тук?
–    Не, за съжаление, почти нищо не се чува за България. Знае се, че има демонстрации, но не и защо. Мисля, че паралелни събития в Ирак, Афганистан и Сирия заглушават българските мирни демонстрации.

Вие безспорно познавате шведската литература. Наскоро британската писателка Ан Клийвс се изказа остро срещу насилието в съвременната шведка проза. Шведският писателски дует Ларш Кеплер обясняват, че причината затова е прекалено сигурният живот на Скандинавския полуостров. Така ли е?
–    Ами възможно е да си търсят емоции и трепети, въпросът е защо на това ниво. Аз лично не одобрявам този вид литература, която гъделичка ниските страсти на публиката и прави пари на авторите.

Какви са настроенията в Швеция при избора на Нобеловия лауреат за литература? В крайна сметка политически ли са решенията на комисията?
–    Може би понякога могат да се тълкуват като реверанс към някоя идея или държава, но в повечето случаи мисля, че изборът е качествен. Транстрьомер, за мен се нарежда сред най-големите в световната поезия.

Шведската литература е добре позната в България, но това не може да се каже за българската в Швеция. Има ли шанс това някога да се случи или сюжетите на българските автори не могат да развълнуват спокойните скандинавци?
–    Мисля по-скоро, че нашата история им е чужда, както и политическите ни страсти. Иначе не виждам причина нашата поезия например да им остане чужда.

Имате сайт за българите в Швеция. Колко голяма е българската общност там?
–    В този сайт аз лично попаднах случайно. Български общности има предимно в Стокхолм, Малмьо, Гьотеборг и Лунд. Не смея да назова цифра. Аз живея в един малък град и там няма такава общност.

Кой автор превеждате с най-голямо удоволствие? А какво четете?
–    С радост превеждам фолклорни приказки и стихове. Бих превела предания, легенди и митове, към които ме влече моята научна работа като етнолог. Има няколко шведски автори, които бих искала да преведа. Сред тях са Мария Грипе, Торгни Линдгрен и Емануел Сведенборг – една детска писателка, един сериозен прозаик и един мистик. Човек винаги трябва да се забавлява като работи. Аз никога не бих превела нещо, което не ценя. Преводът на „Приказки” на Стриндберг беше труден, но ми достави истинско удоволствие.

Интервюто взе Ваня Хинкова

„Приказки” от Огуст Стриндберг тук

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

126625-hp-hero1-wk25-en__d-obama

Барак Обама събра президентските си спомени в книга

700-те страници отговарят на много интригуващи въпроси Президентът издава книгата си две седмици след поредните …