Скоро излезе нова книга от Джонатан Франзен – „The Kraus Project” – за австрийския сатирик Карл Краус. Писателят не получи признанието на критиците, както при предишните му книги „Поправките” и „Свобода”. Той обаче не е сломен от критиките. По повод творбата си Франзен даде дълго интервю пред „Scratch Magazine”. Представяме ви извадки от него, публикувани в salon.com.
За привилегията да бъдеш бял мъж в литературата:
„Аз съм мъжко животно и нищо не мога да направя по въпроса. Няма да спра да пиша, само защото някой е решил да ме облъчва със сексистки оплаквания, натрупвани през хилядолетната история на човечеството. Мога да направя само това, което правя досега – гледам да съм балансиран за мъжете и жените в книгите, които препоръчвам, писателите, които критикувам и героите, които поставям в романите си. Тегля чертата, когато политиката започне да се меси в литературните оценки. Не мисля, че трябва да определяме баналната и скучна литература за велика, само защото някой ще се почувства по-добре. Не мога да разбера защо нападат мен заради това, че използвам положението си, за да изразявам позиция. Да се обърнат към ръководителите на мултимилиардни корпорации или към политиците”.
За интернет, електронните медии и пристрастяването към тях:
„Не е като да се боря със зъби и нокти срещу новите методи за комуникация. Те са ОК, супер. Идва обаче момент, в който не можеш да се откъснеш от електронното общество, ставаш физически зависим от него. А това според моите разбирания, не води до велика литература. Моделът на новите технологии е насочен към пристрастяването”.За журналистиката:
„Имам много причини да се възмущавам от този нов електронен свят. Една от основните е, че хората, които трябва да отразяват и да информират са изритвани от работа, принизявани, реже им се заплатата, благодарение на това кръвожадно чудовище, наречено интернет. Всички тези блогове – те се нуждаят от информация. От къде идва тя? Кой плаща за нея? Визионерите от Силиконовата долина казват, че я дават на хората. Я си гледайте работата. Сякаш няма хора, чиято работа е да разбират от дадена тема в дълбочина, да я поставят в съответния контекст, да изграждат връзки с години и да направят от глупостите смислен текст. Не е възможно това да се случи без тях. Никой не казва какво ще стане, когато интернет убие журналистиката”.
За големите корпорации и писателите:
„Мисля, че големите корпорации са като магнатите на въглища от ХІХ век, а писателите на свободна практика са робите, които се мъчат в техните мини. Единствената разлика е, че корпорациите, свързани с новите технологии, не спират да се бият в гърдите, затова как са дали свобода на всички. Интернет трябва да се регулира стриктно, подобно на ефира преди. Ако цял един регион от страната загуби 90% от своя капитал заради хищническите практики на индустрията на друг регион, правителството трябва да каже: „Не може да оставим всички тези хора да гладуват. Трябва да направим нещо, за да пренасочим приходи натам”. Защо тези в „Епъл” да забогатяват постоянно, когато журналистите остават без работа? Това е нечестна ситуация, а освободителите от Силиконовата долина са или морални идиоти, или лъжци. Те знаят, че се измъкват безнаказано от положения, от които не би трябвало да се измъкват. А всичко, което дават насреща е идеи за либертарианство – плюс глупостите им за превръщане на света в по-добро място”.
„Свобода“ и „Поправките“ тук