Лира Литературно-рекламна Агенция
Сюзан Зонтаг е американска писателка, литературна икона и политическа активистка. Българският читател я познава от книгите „За фотографията” и „Болестта като метафора.СПИН и неговите метафори”. През 2003 г., малко преди нейната смърт, тя получава награда за мир на литературно събитие в Германия. Нейната реч е посветена на литературата и свободата и е публикувана впоследствие в сборника с есета на Зонтаг, „At the Same Time: Essays and Speeches”. Представяме ви откъс от нея, публикуван в brainpickings.org.
„Една от задачите на литературата е да формулира въпроси и контра твърдения на общоприетото статукво. Дори когато изкуството не е опозиционно, то гравитира около противоречието. Литературата е диалог, отзивчивост. Тя може да бъде описана като история на човешките реакции, на това кое оцелява и което умира докато културите взаимодействат една с друга.
Писателите могат да направят нещо за да противодействат на тези клишета за нашата обособеност и нашите различия – защото писателите са създатели, не просто хора, които предават митове. Литературата не съдържа само митове, но и контра митове, също както животът дава опит, но и опит за неща, които променят това, което си мислил, чувствал или вярвал преди.
Писател, мисля, е човек, който внимава и следи какво се случва по света. Това означава да се опитваш да разбереш, да приемеш, да осъществиш връзка със злото, което човешките същества са способни да извършват, като в същото време останеш непокварен. Литературата може да ни каже какъв е живота. Литературата може да ни даде пример и дълбоко познание, вклинено в езика и наратива. Литературата може да тренира, да упражнява нашата способност да скърбим за тези, които не са нас и не са като нас.
Кои бихме били, ако не можем да съчувстваме? Кои бихме били, ако не можем да забравим за себе си поне за известно време? Кои бихме били, ако не можем да се учим? Да прощаваме? Да бъдем нещо различно?
Да имаш достъп до литературата, световната литература, е изход от затвора на универсалната суета, еснафщина, ограниченост, безразсъдност, зла съдба и лош късмет. Литературата е паспорт, с който влизаш в нещо по-голямо, а това е зоната на свободата. Литературата е свобода. Особено във време, в което ценностите и духовността са толкова силно оспорени, литературата е свобода”.
Книги от Сюзан Зонтаг тук
