Днес се навършват 199 години от рождението на поета, драматурга, художника Михаил Лермонтов – един от основните представители на романтизма в руската литература, наред с Александър Пушкин и Фьодор Тютчев.
Автор е на поемите „Хаджи Абрек” (1834), „Демон” (1839), „Мцири” (1839) и др., на драмите „Испанци” (1830), „Хора и страсти” (1830), „Странен човек” (1831), „Маскарад” (1836) „Двама братя” (1836). Под неговото перо излиза и първият психологически роман в руската литература „Герой на нашето време” (1840/41). Година преди да бъде застрелян е публикуван поетичният му сборник „Стихотворения”(1840).
Макар и не обемисто, творчеството му има фундаментално значение за руската литература, затова е считан за един от нейните класици. Въпреки че продължава Пушкиновата демократична и хуманистична традиция, творчеството му е нов етап в развитието на руската литература.
”Дълбоко чувство за действителността, верен инстинкт за истината, простотата, художествената обрисовка на характерите, богатство на съдържанието, неотразима прелест на изложението, поетичен език, дълбоко познаване на човешкото сърце и съвременното общество, широта и смелост на перото, сила и могъщество на духа, разкошна фантазия, неизчерпаемо изобилие от естетически живот, самобитност и оригиналност – ето качествата на това произведение, представляващо съвършено нов свят на изкуството”, е оценката на литературния критик Белински за новаторската същност и историческо значение на „Герой на нашето време” .
Догодина в Русия ще се проведе мащабен фестивал, посветен на живота и литературно наследство на Лермонтов (1814-1841).