Лира Литературно-рекламна Агенция
Всеки може да бъде добър читател, дори в дигиталната епоха, когато е много по-лесно да запълним времето си с „Фейсбук”, „Туитър” и новинарски сайтове. На такова мнение е писателят Дейвид Микикс, автор на книгата „Slow Reading in a Hurried Age”. Според него, нищо не може да заеме мястото на удоволствието от четенето на хубава книга. Ето няколко съвета от него за това как да прекареме времето си в четене по-пълноценно, публикувани в huffingtonpost.com.
– Бъдете търпеливи. Трябва да сме търпеливи, за да дадем шанс на една книга и да опитаме да я разберем. Малките неща – детайлите – са значими.
– Задавайте правилните въпроси. Сякаш сме детективи, търсейки улики. Добрите улики са тези, които „сглобяват” частите на книгата. Например: Какво в началото подсказва края? Кои са ключовите моменти?.
– Идентифицирайте гласа. Както на различните автори, така и на персонажите. Джейн Остин, например, звучи почтено, но в същото време предизвиква общоприетите норми. Освен това често героите-съперници имат дуелиращи се гласове.
– Придобийте чувство за стил. Писателите звучат много различно на хартията, поне добрите. Чрез стила си те изразяват вътрешното си аз. Лабиринтите на Хенри Джеймс нямат нищо общо с резервирания и тайнствен Франц Кафка.
– Забелязвайте важното в началото и края. Колко често се връщате в началото, за да видите нещо? Е, трябва да го правите по-често. Структурата на книгата е нейния гръбнак и вие трябва да я знаете, за да оцените в пълна степен произведението.
– Идентифицирайте знаците. Ключови думи, образи, изречения или пасажи. Те са пътепоказателите във вашето пътешествие, наречено четене. Творчеството на Джоузеф Конрад и Вирджиния Улф е базирано върху тези пътепоказатели.
– Използвайте речник. Не се колебайте да проверявате думи в речник. Така ще разширите собствените си познания.
– Проследявайте ключовите думи. Ключовите думи съдържат смисъла на книгата. Те са характерни за различните автори – справедливост при Платон, любов и амбиция при Стендал, гордост и предразсъдъци при Джейн Остин и т.н.
– Опитайте да разберете първичната мисъл на автора. Каква е била първата идея, продиктувала написването на книгата. Ако се предизвикате и положите усилие, може да намерите най-вълнуващи отговори.
– Бъдете подозрителни. Много често ние още в началото решаваме кои персонажи харесваме и кои не, кои са добри и кои са лоши. Всеки добър автор обаче би искал да тества първото ви впечатление, така че не се подавайте толкова лесно на първосигнални реакции.
– Съединявайте частите. Дори да сте прочели едва няколко страници, опитайте да разберете как е организирана книгата. Следете нейния прогрес внимателно.
– Пишете си бележки. Не е лошо да излагате на хартия ваши мисли и впечатления. Дори да го правите едва няколко пъти, при четене на една книга. Така, препрочитайки бележките си, можете да започнете въображаем разговор с автора.
– Изследвайте различни пътища. Хубаво е да разсъждавате върху това какво би могъл да промени авторът в сюжета, как финалът би могъл да бъде по-различен. Това ще ви помогне да опознаете въпросния писател по-добре и да разберете решенията, които е взел.
– Започнете друга книга. Всяка книга има свой собствен свят. Сравнете например „Илиада” на Омир с „Война и мир” на Лев Толстой. Един героичен свят срещу един мрачен такъв. Като сравнявате великите писатели един с друг се обогатявате неимоверно.
