Лира Литературно-рекламна Агенция
Днес, 7 октомври, се навършват 130 години от рождението на писателя и драматург Рачо Стоянов. Роден е в Дряново в семейство на занаятчии. Учи в Априловската гимназия в Габрово до 1902 г. Установява се във Варна, където работи като чиновник. Впоследствие е актьор в пътуващ театър, коректор във вестник “Ден“ (1904-1910), библиотекар в Народното събрание(1910-1914) и в БАН (1914-1926), журналист в редакциите на вестниците “Мир“, „Македония“ и „Знаме“. Член на СБП.
Литературната дейност на Рачо Стоянов започва с интимна и социална поезия. За пръв път печата през 1904 г. в сп. “Летописи“ – разказа „Човекът“, който прави силно впечатление на Константин Величков и Антон Страшимиров. Сътрудничи на списанията „Летописи“, „Демократически преглед“, „Съвременник“, на вестниците „Ден“, „Македония“, „Литературен глас“ и „Литературен фронт“. Първият му сборник „Разкази“ (1909) e посрещнат ласкаво от литературната критика. През 1927 г. Народният театър в София открива сезона си с драмата му „Майстори“, написана през 1922 г. Драмата е поставяна е в театрите на Белград (1936), Прага (1938), Загреб (1943). През 1936 г. публикува повестта „Майка Магдалина“, наградена от БАН. Превежда и художествена литература от руски, френски и английски език. Умира в София през 1951 г.
За Рачо Стоянов литературният изследовател и критик Борислав Гърдев пише в статията си „Загадката Рачо Стоянов”:
” Сто години след първите си публикации Рачо Стоянов си остава загадъчен сфинкс в нашата литература.
–
Талант и способности е имал. Желание за успехи (независимо от незавършеното средно образование) също. И въпреки ласкавите оценки за първите му печатни изяви от 1904-1909 г. Рачо Стоянов страда до края на живота си от синдрома на неосъществилия се писател. Проблемът е свързан не само с високия му естетически вкус, а и със свръхчувствителната му мнителност, със съобразяването с мнението на околните меродавни фактори и с неумението му да прецени кога е най-удачно да пласира създадения собствен продукт.
Затова щом улучи „златното сечение“, се ражда поредният шедьовър, останал здраво вграден в темелите на националната литература – „Майстори“ (1927), „Майка Магдалина“ (1936). В останалите случаи или е налице обнадеждаващ дебют („Разкази“, 1909), последван от дългогодишно въздържание, или се раждат творби за архива („Вълчи дол“), или Стоянов ни изненадва с едноактна комедия, под нивото на възможностите си – „Пред заключената врата“ (1938).
–
„Любопитното е, че писателят е можел да успее в поезията, публицистиката, критиката, драматургията, прозата и мемоаристиката. След като осъществява първите си успешни изяви, той се стъписва, спира, трупа страници за себе си, остава извън времето и живее с мисълта, че твори за бъдещите поколения. Той е сред малцината ни класици, писали упорито „за чекмеджето“, смятайки, че след десетилетия делото му ще бъде оценено по достойнство. Въпросът с възкресяването, преоткриването и повторното му актуализиране, не е нито нов, нито необичаен. И в този аспект съдбата на Рачо Стоянов е сходна (но само отчасти) с тази на Кирил Христов (до 9 септември 1944 г.) и Яна Язова (след 9 септември с.г.)”.
„Майстори“ от Рачо Стоянов тук
