Иво Георгиев срещу Димитър Гачев на фестивала „Поетични струни 2013“

04.10.2013 България

Двадесетият юбилеен поетически трубадурски двубой ще се състои утре, 5-ти октомври, от 17 ч в Културен дом – Харманли като част от програмата на фестивала „Поетични струни 2013“. В него ще се срещнат Иво Георгиев със секундант Гриша Трифонов и Димитър Гачев със секундант Георги Николов. Новото този път е, че освен с поезия, участниците ще се състезават в допълнителен тур и със свои прозаични творби. Автор и водещ, както винаги, ще бъде Петър Чухов.

Двубоят ще протече в пет тура:
I тур – всеки от дуелистите се представя в рамките на 10 минути с най-доброто от своята поезия;
II тур – авторите имат по 10 минути, за да прочетат свои текстове в проза;
III тур – всеки от двамата разполага с по 10 минути, за да дискредитира съперника си, представяйки на публиката негови слаби, по своя преценка, творби;
След третия тур публиката предлага дума или фраза като тема за поетическа импровизация. Предложенията, записани на листчета, се събират в шапка, от която водещият изтегля едно и това е темата, по която поетите пишат в продължение на 20 минути. През това време се провежда
IV тур, в който секундантите имат всеки по 10 минути, за да защитават своя автор и да нападат съперника му;
И накрая,
V тур – по 5 минути на всеки поет за прочитане на написаното току-що стихотворение по темата, зададена от публиката.

Публиката гласува след всеки тур за предпочетения поет с предварително раздадените листчета като резултатите се изписват на табло, без обаче да се знае кои числа за кого се отнасят. Победилите поет и секундант се обявяват накрая, след като се съберат резултатите от гласуването.

Ето кратки биографии на дуелистите и техните думи преди двубоя:

Иво Георгиев
Според „Общата теория за второстта на Иво Георгиев”, написана от Цвайнщайн, И.Г. се е родил през втората половина на ХХ в, втората половина на годината, на двадесет и второ число, като второ дете в семейството. Приели го да учи от второ кандидатстване и затова вместо за музикант, учил в Пловдив за агроном – втората най-древна професия. Докато другите студенти броели членчетата на антенките на буболечките, той драскал разни свои виждания за младостта в мерена реч. После учил и в Тулуза където възпявал рибите в Гарона и алжирките с грациозна походка.
Не емигрирал в Канада, въпреки че бил одобрен за виза, защото Канада не била с такива поетични традиции като Балканите.
Има издадени две книги с поезия, като втората илюстрирал сам с рисунки на яйца на насекоми, за да покаже на света, че може и да рисува. След тях преминал към проза – така се появили сборникът с разкази „Исус ми прати смс”, а съвсем неотдавна и цял роман озаглавен „Уроборос”.
През 2002 г. издава албум с авторски песни, с двойнственото заглавие „грАДЪТ на сНЕЖНИЯ чоВЕК”. През същата година е избран за Академик в Академия „ПоКи” в Харманли.
Основно негово кредо във всичко, което прави е да бъде нестандартен, инвенционен, но и да не размахва крака преди да се качил на коня – т.е. да не се прави на велик (като нашия войник). През 2006 г е инициатор на пърформанса „Четене на поезия пред овце” край село в Източните Родопи, събитие, което отдавна е влязло в овчарските легенди и още се предава от овца на овца.

Иво Георгиев за двубоя:
Мътно ми е какво точно трябва да представлява един „трубадурски двубой”. Знам, че в древна Гърция е имало драматически състезания, но как точно са протичали и в какво са се изразявали – нямам представа. Виж, ако се състезават двама касапи – кой е по-голям виртуоз в транжирането на едно животно – това бих го разбрал, защото там имаме ясно разграничени части – кости, органи, месо, карантия. В поезията и изобщо в изкуството как да се състезаваш. Как можеш да премериш и претеглиш магичното, метафоричното, подсъзнателното въздействие на думите. Може ли да се обясни красотата, има ли формула за изящност. Има ли уред, който може да измери силата на една дума, на един стих. И вие и аз знаем отговорите, но ако приемам това предизвикателство, то е само заради възможността добра, откровена и талантлива поезия да бъде рецитирана на висок глас, на живо пред отбрана публика.

Димитър Гачев
Роден на 16.08.1967 г. в Пловдив. По професия е лекар. Появява се на литературната сцена около 2004- та година и оттoгава е носител на повече от десет престижни литературни награди, между които Голямата награда на конкурса „Мелнишки вечери на поезията” – гр.Мелник 2005 г., Наградата „Яворови дни”, 2006 г., Първа награда на „Камчийските дни на поезията”, 2006 г., Голямата награда „Магията любов” – 2007 г. гр. Казанлък, Първа награда на конкурса „В полите на Витоша” – 2012 г. гр. София, Втора награда на конкурса „ Биньо Иванов”. Член е на Дружеството на писателите гр. Пловдив, на Съюза на българските писатели и на Международния съюз на лекарите писатели.
Издадени книги:
„Сто” – стихосбирка, 2005 г. – книгата е носител на наградата “Добромир Тонев” за поезия на Дружеството на пловдивските писатели; „Планина за сбогом” – стихосбирка, 2007 г.; „Онзи край на Живота” – стихосбирка, 2009 г.; „Восъчни печати” – стихосбирка, 2012 г.
Има публикации в периодичния печат, превеждан е на английски, френски, сръбски, испански и италиански език.
Под печат са първия му роман „Маса за един“ и сборникът с разкази „Теодолит“.

Димитър Гачев за двубоя:
Преди години, по време на войната в Сърбия, се наложи да преспим в една малка автогара. Около сто човека на седемдесет квадратни метра. Спяхме прави, подпрени един на друг, нямаше възможност да се легне. Само трима китайци бяха успели да се свият на земята, но то не е за учудване. Китайска му работа! Две румънски циганки, явно роднини, бяха загащени в двата края на помещението и нямаше начин да се доберат една до друга. Цял ден бяха заедно, сигурно и живееха в една къща, но точно сега решиха да си кажат каквото имат за казване в тоя живот. Не спряха да си говорят над главите на всички. Не си мисли, че това изнервяше, не! Те не говореха на този буламач на турския, който знаем, а на истинския цигански, с някакъв влашки диалект. Те не говореха, те пееха. Красота, истинска красота! Не можах да мигна до сутринта и накрая ми се стори, че започнах да я разбирам тази песен. Издиганията, вторият й глас, припева, партията на тъгата, партията на радостта… Тогава си обещах, че ако не мога да кажа нещо по този начин, въобще няма да го казвам. Това мога да кажа относно моята теория за поезията. Нека победи Словото!