След кратко боледуване в Берлин почина Норберт Рандов (84), съобщи de-zorata.de. През пролетта неговата българска библиотека беше подслонена в катедрата по южнославянски езици и литература в Хумболтовия университет, а собственикът й получи ключ от т.нар. Библиотека Норберт Рандов. Той дари над 10 хил. тома заедно с многобройни годишнини на вестници и списания, автографи и документи. Каталогизирането е отнело 3 години. Най-ценният екземпляр от колекцията е „Неделник” на Софроний Врачански от 1806 г. Смятан е за най-добрия българист и славист в Европа.
Рандов идва за първи път в България през 1952 г. През 1954 г. започва аспирантура в София на тема „Пенчо Славейков и немската литература”. Той обаче не я довършва, тъй като посолството на ГДР го отзовава заради сатирична рецензия в „Стършел” на току-що отпечатан некадърен немско-български речник. През 1962 г. ЩАЗИ претърсва дома му и заради открит екземпляр на „Доктор Живаго” от Пастернак го обвиняват в антисъветска клевета. Осъден е на 3 години затвор. До 1989 г. ЩАЗИ не му позволява да започне постоянна работа и непрекъснато го подслушва.
Рандов се изхранва се като преводач и издател на свободна практика – превежда и издава българска литература в източногермански издателства. Куриозното е, че през 1967 г. се запознава с бъдещата си съпруга, която е от Западен Берлин. Двамата се виждат рядко, живеят от двете страни на Стената, но от връзката им се ражда син, когото наричат Климент, а двамата съпрузи си уреждат срещи в България.
Рандов превежда „Житието” на Софроний Врачански и Историята на Паисий Хилендарски с 90-страничен уникален коментар към нея, какъвто на български не съществува.
През 2000 г. президентът Петър Стоянов го награждава с орден „Стара планина”. За Рандов казват, че е българин от Северна Германия. Една от любимите му български книги е „Строителите на съвременна България” на Симеон Радев.
Рандов е роден на 27 ноември 1929 г. в гр. Нойщрелиц, днес в провинция Мекленбург-Предна Померания. Учил е славистика в Росток и Берлин.
Фото: literabel.de