Няколко дни преди да навърши 85 години почина големият български режисьор Рангел Вълчанов, съобщиха от Съюза на българските филмови дейци. Освен прекрасните филми, които режисира, той написа и книгите „Всички ще умрем, а сега наздраве“ (2010), „Ура! Най-после и онемях!“ (2012), „Хем съм сам, хем няма никой“(2013).
В последната Рангел Вълчанов пише:
„Времето, в което живеем, много се напряга бе, уважаеми! Бърза за някъде! За къде бързате бе, ало?! Страх ви е да не изпуснете влака на някое друго ВРЕМЕ или просто, комплексирани от чувството за малоценност, нищожност, фукате се и търсите алиби да се оправдаете, без да държите сметка, че попаднали веднъж в тази епоха, ще трябва да изгълтате всички жаби, змии, гущери… и всички лайна…, преди да вземете последния влак. Разбирате макар и късно, че лошотията е толкова голяма, че сме осъдени на всичко отгоре и да раждаме, да продължаваме рода си, да възпитаваме себе си и децата си на номерата, спретнати от това всемогъщо ВРЕМЕ. Всеки ред от чуждите книги ми доказва липсата на познание, но от друга страна тая моя книга подозира ли тя, ако е много умна, какво лично аз знам и какво не знам… и тогава от къде това нейно нахалство, надраскано върху личните и бели листи…“
Вълчанов е роден е на 12 октомври 1928 г. в село Кривина, Софийско. Завършил е театрална режисура във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1953 г. в класа на проф. Боян Дановски.
След участия като актьор и асистент режисьор в няколко филма, през 1958 г. дебютира като режисьор с „На малкия остров“ по сценарий на Валери Петров.. С постановление на ЦК на БКП от 1958 г. филмът е свален от екран.
Следващите му филми също са по сценарии на Валери Петров – „Първи урок“ (1960) и „Слънцето и сянката“ (1962). Други негови ленти са „Инспекторът и нощта“ (1963), „Вълчицата“ (1965), „Бягство в Ропотамо“ (1973) , „Следователят и гората“ (1975), „Лачените обувки на незнайния воин“ (1979), „Последни желания“ (1983), „За къде пътувате“ (1986), „А сега накъде“ (1988), „Немирната птица любов“ (1990), „А днес накъде“ (2007) и други.
Поклонението ще бъде в четвъртък, 3 октомври, от 13,00 ч. в църквата „Свети Георги“ в столицата.
Във форума на в. „Сега” под новината за смъртта на Вълчанов неговата сродна душа Миряна Башева публикува днес:
………………………………………
… Не казвам, че си бил богоподобен.
Не казвам, че си бил благочестив…
Напротив – казвам (с много, много обич] – ех, имаше си недобри черти…
Една добра на лоши сто да смятам –
пак взимам и едната, и стоте!
Обикнах и приех дори смъртта ти,
тъй както всяка друга част от теб!И после… Знаеш по-добре от мене…
И аз ще легна тука – някой ден.
А после? Мога ли да се зачена,
ако не знам, че вече си роден?
Аз вярвам – ти отново ще поникнеш!
От кал… от прах… от кости…
Вярвам! Знам.
И цялата Вселена ще извика:
„Добре дошъл, Адам!
Cherchez la femme!“Ще бъде ден, каквито рядко има –
горещ, ала прохладен летен ден…
Начален ден на вечно слънчев климат,
известен още в древния Едем.
И не под ябълка, ами под орех
до теб за пръв път – пак – ще се допра.
И мигом от короната до корена
ще мине ток в жадуващата пръст.
Ще падне гръм. Ще трябва да се скрием
един във друг от дяволския дъжд.
И ти, попаднал в родните стихии,
ме правиш луда, както неведнъж…
Лъготиш: „Ама ние май се знаем?
Аз, санким, съм ви виждал и преди…“
Ах, мое скъпо древно изкопаемо,
ти сам не знаеш колко си правдив!
И тъй нататък… Старата история:
душите се надушват с жаден нос
и под носа на бдителния орех
от две тела ще станем пак едно!
А засега…
Пази се – долу, в твойта
най-дълга зима. И бъди готов!
Не ме забравяй. Чакай ме! Ще дойда
във вид
отново
годен
за любов.Благодаря ти за всичко! До скоро… М.
и
***
На РангелАз Ви помня, другарю NN,
с възхищение и респект.
Вие бяхте тъй млад! Тъй женен…
Аз пък учех. С висок успех.
(На различни неща се учех –
под чина ми – мадам Саган…)
Бях Ви малко, но вярно куче.
А не свирнахте. Досега.Беше сякаш преди Девети!
Или даже преди Христа.
Онова, дето беше вето,
ми е ясно като кристал.
Добър вечер, другарю NN,
аз Ви помня. Bon soir, joie!*
Вече недотам млад? Разведен?
Още все така Дон Жуан?Но защо ли, съвсем противно
на очаквания процес,
пак до детски размер се свивам
в необятните Ви ръце?
Както някога – без домашно
пред училищните врати –
неизказано ми е страшно
и не мога да кажа –
ТИ.
Книгите на Рангел Вълчанов тук
Уникални творци с уникална любов!