Начало / България / Почина Рангел Вълчанов (обновена)

Почина Рангел Вълчанов (обновена)

Няколко дни преди да навърши 85 години почина големият български режисьор Рангел Вълчанов, съобщиха от Съюза на българските филмови дейци. Освен прекрасните филми, които режисира, той написа и книгите „Всички ще умрем, а сега наздраве“ (2010), „Ура! Най-после и онемях!“ (2012), „Хем съм сам, хем няма никой“(2013).

В последната Рангел Вълчанов пише:

„Времето, в което живеем, много се напряга бе, уважаеми! Бърза за някъде! За къде бързате бе, ало?! Страх ви е да не изпуснете влака на някое друго ВРЕМЕ или просто, комплексирани от чувството за малоценност, нищожност, фукате се и търсите алиби да се оправдаете, без да държите сметка, че попаднали веднъж в тази епоха, ще трябва да изгълтате всички жаби, змии, гущери… и всички лайна…, преди да вземете последния влак. Разбирате макар и късно, че лошотията е толкова голяма, че сме осъдени на всичко отгоре и да раждаме, да продължаваме рода си, да възпитаваме себе си и децата си на номерата, спретнати от това всемогъщо ВРЕМЕ. Всеки ред от чуждите книги ми доказва липсата на познание, но от друга страна тая моя книга подозира ли тя, ако е много умна, какво лично аз знам и какво не знам… и тогава от къде това нейно нахалство, надраскано върху личните и бели листи…“

Вълчанов е роден е на 12 октомври 1928 г. в село Кривина, Софийско. Завършил е театрална режисура във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1953 г. в класа на проф. Боян Дановски.

След участия като актьор и асистент режисьор в няколко филма, през 1958 г. дебютира като режисьор с „На малкия остров“ по сценарий на Валери Петров.. С постановление на ЦК на БКП от 1958 г. филмът е свален от екран.

Следващите му филми също са по сценарии на Валери Петров – „Първи урок“ (1960) и „Слънцето и сянката“ (1962). Други негови ленти са „Инспекторът и нощта“ (1963), „Вълчицата“ (1965), „Бягство в Ропотамо“ (1973) , „Следователят и гората“ (1975), „Лачените обувки на незнайния воин“ (1979), „Последни желания“ (1983), „За къде пътувате“ (1986), „А сега накъде“ (1988),  „Немирната птица любов“ (1990), „А днес накъде“ (2007) и  други.

Поклонението ще бъде в четвъртък, 3 октомври, от 13,00 ч. в църквата „Свети Георги“ в столицата.

Във форума на в. „Сега” под новината за смъртта на Вълчанов неговата сродна душа Миряна Башева публикува днес:

………………………………………
… Не казвам, че си бил богоподобен.
Не казвам, че си бил благочестив…
Напротив – казвам (с много, много обич] – ех, имаше си недобри черти…
Една добра на лоши сто да смятам –
пак взимам и едната, и стоте!
Обикнах и приех дори смъртта ти,
тъй както всяка друга част от теб!

И после… Знаеш по-добре от мене…
И аз ще легна тука – някой ден.
А после? Мога ли да се зачена,
ако не знам, че вече си роден?
Аз вярвам – ти отново ще поникнеш!
От кал… от прах… от кости…
Вярвам! Знам.
И цялата Вселена ще извика:
„Добре дошъл, Адам!
Cherchez la femme!“

Ще бъде ден, каквито рядко има –
горещ, ала прохладен летен ден…
Начален ден на вечно слънчев климат,
известен още в древния Едем.
И не под ябълка, ами под орех
до теб за пръв път – пак – ще се допра.
И мигом от короната до корена
ще мине ток в жадуващата пръст.
Ще падне гръм. Ще трябва да се скрием
един във друг от дяволския дъжд.
И ти, попаднал в родните стихии,
ме правиш луда, както неведнъж…
Лъготиш: „Ама ние май се знаем?
Аз, санким, съм ви виждал и преди…“
Ах, мое скъпо древно изкопаемо,
ти сам не знаеш колко си правдив!
И тъй нататък… Старата история:
душите се надушват с жаден нос
и под носа на бдителния орех
от две тела ще станем пак едно!
А засега…
Пази се – долу, в твойта
най-дълга зима. И бъди готов!
Не ме забравяй. Чакай ме! Ще дойда
във вид
отново
годен
за любов.

Благодаря ти за всичко! До скоро… М.

и

***
На Рангел

Аз Ви помня, другарю NN,
с възхищение и респект.
Вие бяхте тъй млад! Тъй женен…
Аз пък учех. С висок успех.
(На различни неща се учех –
под чина ми – мадам Саган…)
Бях Ви малко, но вярно куче.
А не свирнахте. Досега.

Беше сякаш преди Девети!
Или даже преди Христа.
Онова, дето беше вето,
ми е ясно като кристал.
Добър вечер, другарю NN,
аз Ви помня. Bon soir, joie!*
Вече недотам млад? Разведен?
Още все така Дон Жуан?

Но защо ли, съвсем противно
на очаквания процес,
пак до детски размер се свивам
в необятните Ви ръце?
Както някога – без домашно
пред училищните врати –
неизказано ми е страшно
и не мога да кажа –
ТИ.

Книгите на Рангел Вълчанов тук

Прочетете още

Dec

Декември идва с аромат на Коледа и хубава книга

Четем и се усмихваме Празникът обикновено може да ни изправи на нокти – заради многото …

Един коментар

  1. Филолог

    Уникални творци с уникална любов!