Може би най-великият ренесансов автор – Данте Алигиери, е написал своя шедьовър „Божествена комедия”, страдащ от постоянна слабост, умора, имал е и халюцинации. Италиански учен твърди, че това най-вероятно означава, че писателят е страдал от нарколепсия, съобщи „Гардиън”.
Според Джузепе Плаци това е най-логичното обяснение за обсебеността на Данте от съня. Плаци е част от екипа за биомедицински и невро-моторни науки към университета „University of Bologna”. Той е публикувал статия по въпроса в „Sleep Medicine journal”.
„Смятам, че 6 века преди първия научен доклад по този въпрос, Данте описва симптомите си на нарколепсия и катаплексия в своите литературни творби. Макар да е ясно, че някои части са художествени описания, трудно е да се оспори точността на описанията на тези симптоми. Ясно се вижда това и в „Божествена комедия”. Изглежда правдоподобна хипотеза, че проблемите на Данте със съня, сънищата, халюцинациите се дължи на дългогодишно патологично заболяване, за което той или е знаел, или поне е предполагал”, твърди Плаци.
Нарколепсията е обособена като термин за първи път през 1880 г. от френския учен Жан-Баптист Едуар Желину, който го описва като хронично неврологично заболяване, което пречи на мозъка да контролира процесите, свързани със съня. Хората, които страдат от него, често им се спи постоянно през деня и понякога заспиват изведнъж.
Плаци отчита факта, че въпреки световната му известност, все още се знае прекалено малко за живота на Данте. Неговото творчество обаче може да се използва като източник на информация, защото италианският автор често е използвал себе си за главен герой в своите произведения.