Начало / Критика / 6 съвета за по-добро саморедактиране

6 съвета за по-добро саморедактиране

Писателката Кристен Лам, автор на книгата „Rise of the Machines – Human Authors in a Digital World”, публикува текст в huffingtonpost.com, в който дава 6 съвета за по-добро саморедактиране. Тя обаче напомня, че това не означава, че ако сте писател не трябва да наемате редактор, а че ако я послушате, можете да спестите време и средства. Колкото по-малко поправки има да направи един редактор, толкова по-добре за един писател. Ето и съветите:

1. Бруталната истина за метафорите и прилагателните. Не всички прилагателни са лоши. Но излишните прилагателни определено са. „Той извика силно”. Наистина? Как по друг начин би могъл да извика? Слагайте прилагателно тогава, когато то придава особен нюанс на действието, който не е характерен.

2. Очевидни забележки. „Тя протегна ръка и отвори вратата”. Е, ако не сте уточнили предварително, че героинята има свръхестествени сили и може да отваря врати с ума си, не е нужно да се уточнява, че си е протегнала ръката. Не считате читателите за толкова глупави, нали?

3. Извънземни придвижвания на части от тялото на персонажите. „Главата му я последва до другия край на стаята”. Уверете се, че всички части на персонажите са заедно. Погледът му може да я проследи до края на стаята, но не и неговата глава. Звучи ужасно.

4. Прекалено много физиология. „Сърцето й блъскаше в гърдите й. Пулсът й беше учестен. Главата й се замая от ударите на сърцето й”. Цяла страница от това би ме приспала. След две вече имам нужда от питие. Ако на някой сърцето му бие учестено, това е ОК. Предполагам, че пулсът му ще остане такъв, докато опасността премине. Не е нужно да се повтаря едно и също 100 пъти.

5. Постоянна смяна на времето и страдателния залог. В опит да бъдат вариативни много автори постоянно сменят времето, в което пишат, както и използват страдателен залог не на място. Запазете структурата на това, което пишете.

6. Използвайте почти винаги „каза” и „попита” в пряка реч. Не е нужно повече. Никой не задълбава в тези думи. „Ти си такъв глупак”, тя се изсмя”. Човек не може да „изсмее” нещо. Може да го каже, или пък да зададе въпрос.

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

За жените и солта_корица

Роман за невидимите нишки, които ни свързват, и за оковите, на които сами се осъждаме

Роман разказва историята на пет поколения жени от времето на революцията на Кастро в Куба …

3 Коментари

  1. В изречението „Той извика силно“ „силно“ е наречие, а не прилагателно име.

  2. Дъждостих

    Към Петя#: Правилна забележка. Иначе идеята за отстраняване на излишните прилагателни е удачна.

  3. светла иванова

    „Ти си такъв глупак”, тя се изсмя“. Човек не може да „изсмее” нещо.“

    моля?! първо оправете словореда и пунктуацията – на български ще е: – Ти си такъв глупак! – изсмя се тя.

    и можете да „изсмеете“ реплика, можете и да я изплачате, напр.: – Това не е вярно! – проплака тя.

    просто защото в подобни случаи използваният глагол маркира като по-важно психическото състояние на героя, което доминира над думите; ясно е, че сте казали „ти си такъв глупак“ през смях, а не – че сте „изсмели“ този израз…