Лира Литературно-рекламна Агенция
автор: Д-р Георги Чалдъков
Денят на народните будители – първи ноември – е честван за първи път в Пловдив през 1909 г.; от 1922 до 1945 г. е национален празник, прекъснат от комунистическия режим, и възстановен през 1992 г. „Подир делото на светите братя Кирил и Методий и техните ученици се роди „История славянобългарска“. Водени от жажда за познание, както и героични поклонници на родната свобода, почват да се редят силни по дух наши просветители – Софроний, Патриарх Евтимий, Петър Берон, Марин Дринов и много други“ (в-к „Стремление“, бр. 15, 1922 г.).
Шведският учен Карл Линей (1707-1778) в книга си Systema Naturae е описал 4,400 животински и 7,700 растителни видове. Във вертикала на милионната си еволюция човекът (Homo) е преминал през H. ergaster (работещият човек), H. erectus (изправеният човек) и от 40-50,000 години – H. sаpiens (разумният човек), наричан първоначално Homo diurnis (дневният човек). В контекста на Деня на народните будители ще го наричам будния човек – защото сме заспали, някой трябва да ни събужда или някой трябва да ни държи будни, за да не заспиваме? Будители, будни, пробуждащи се, заспали? Въпроси не само към българската душевност и принадлежност, но и към любовта към знанието.
Не знам в други езици дума, съчетаваща емоцията и знанието, като нашата „любознание” – евристичните импулси, магията на Архимед навярно идва оттам. Любознанието, като латинското saperе aude (да имаш куража да си мъдър) за Просвещението, е мотото на будния човек – да изкристализира знанието в теб, да изразяваш мислите си, да си свободен. Да се стремиш да бъдеш превъзходен във всичко, което правиш – древногръцкото arеte, което будителите ни са принесли в нашата пайдея (paideia) – педагогика. Те – от цар Симеон Велики до днес – са нашите учители, педагозите, „тези, които водят децата” (гр. paidos – дете, ago – водя; в древна Гърция слугата води детето на училище). И в корена на английската дума education (образование) има „водачество” – от латински educere – „да изведеш, това което го има” (да разкриеш способностите на ученика), където ducere означава „да водя”; в нашия контекст – „да будя”. Следователно учителите са „слуги” на учениците и студентите – и водачи, будители на нацията.
Благодарение на приоритетното инвестиране в образованието и науката, се родиха икономическите тигри в Сингапур, Япония, Южна Корея, сега – и Китай. През 2010 г. президентът на Израел Шимон Перес ни посъветва: „Не ходете в банките, истината е в научните лаборатории – там се правят великите неща. Оставете хората си да поемат инициативата. Както ние правим. Богатството на Израел не идва от банките, идва от хората. Най-великите неща на света са създадени от отделни хора.”
Кой български политик може да очертае с такава дълбочина проблемите на съвременния свят? И да осъзнае посланието на гениалния физик Ричард Файнман (1918-1988): „Светът изглежда много по-различен, когато си изучил и правил наука.” Тогава, както каза Шимон Перес, можеш „да изграждаш велика държава от една малка територия” – звучи като поезия, превърната в реалност в Израел. И Сингапур, Дания, Южна Корея, Япония.
А в нашата икономика тигрите са само на манежа на цирк “Монте Карло” и в зоологическата градина в Бургас и във Варна. Все пак, ние можем да се похвалим с приноси в културната зоология – например, с (60-сантиметровият фалос на) 30-тонния спящ слон, от 18 ноември 1998 г. спрял в храстите пред сградата на ООН в Манхатън, Ню Йорк – бронзова склуптура на Михаил Симеонов, от 1966 г. емигрант в САЩ. На мен обаче повече ми харесва една българска пеперуда, която изкривява двуметров перон в центъра на Париж – бронзова склуптура на Живко Живков, известен като JIVKO в Париж, Ню Йорк, Бостън, Сан Франциско. Пеперудата на Живко Живков, като тази на професор Едуард Лоренц („размахването на крилата на пеперуда в Бразилия може да предизвика торнадо в Тексас”), ни учи, че крайният резултат на дадено събитие зависи от “малки необходими промени” в началото. Това, което изглежда като хаос, в който не се забелязва ред (повече от 20 години), има определен порядък. Остава само да позволим на будителите свободно да размахват крилете на любознанието си. Тогава то ще отиде в детските градини, училищата, университетите и след тях – колко много други места, където човек може наистина завинаги да се влюбва в знанието. Мултиплицирано в нацията, това означава знаещи хора – добро качество на живот, образование и наука. И избор на будни хора за депутати, министри, президенти, кметове, ректори… Защото:„има нещо важно между раждането и смъртта – събуждането” (Антонио Мачадо).
Илюстрация:www.bizimi.com/toronto/
