Лира Литературно-рекламна Агенция
Ед Стафърд е английски изследовател, роден през 1975 г. Той е бивш капитан в британската армия. Стафърд е първият човек, пропътувал по цялата дължина на река Амазонка. Отнема му 2 години и половина. Написа и книга за своите приключения, „По поречието на Амазонка”, която вече е и на български език. Стафърд даде интервю, свързано с неговото пътешествие, пред wanderlust.co.uk.
––––––––––-
Изненадан ли сте, че такова постижение не беше правено досега?
– Да. Правих проучвания главно в „Гугъл”. Знаех, че ако някой го беше направил преди, щеше да бъде отразено онлайн. Не можех да повярвам, че не ми излезе резултат. Пробвах най-различни комбинации. Даже след като приключих, се свързах с „Royal Geographic Society”, за да се уверя, че съм първият. Дори по-изненадващо е, че никой дори не се е сещал за подобно пътуване.
Смятате ли, че без новите технологии нямаше как да бъде осъществено това пътешествие?
– Използвах 2 изобретения. Едното е специален надуваем сал. На крак, с раница на гърба, би било невъзможно да се извърви цялото поречие. Другото са данните от НАСА. Така разбрах кога и къде ще има наводнения в горите например. Макар данните да са още от 1995 г., те са сравнително точни. Тези 2 неща ми помогнаха да извървя целия път.
Военната ви подготовка помогна ли ви?
– Определено. Преживял съм по-лоши неща. В сравнение с Люк, който ме придружаваше през първите 5 месеца, който многократно казваше, че това е най-трудното нещо, с което се е сблъсквал в живота си. Докато аз в обучения съм изпитвал много по-големи трудности. Ние там се готвим така, че когато нещо реално се случи, това не ни психира. Освен това, армията те учи да мислиш в движение, да импровизираш. Без военна подготовка, нямаше да съм където съм сега, нямаше да се захвана с експедиции.
Кой беше най-мрачният момент от пътуването?
– Не беше момент, а период от 3 месеца. Бях във Втората половина на Червената зона, а испанския ми не беше достатъчно добър и не можех да разбера какво се случва около мен. Нямаше с кого да поговоря. Обхвана ме параноя. Мислех, че местните ще ме убият. Когато започнах да пиша книгата си, преглеждах своите дневници и виждах колко шибано съм се чувствал. Сега си давам сметка, че в известна степен съм преувеличавал в ума си, защото не е имало с кого да споделя стреса. Дори на бойното поле имаш другари войници, с които да бъдеш, докато тогава бях абсолютно сам. Бяха мрачни времена.
Къде срещнахте най-голяма враждебност?
– В Перу. Предполагам е защото перуанците са преживели много страдания през последните 3 десетилетия – комунисти, терористи, наркотрафиканти и корумпирани правителства. Не беше приятно да мина оттам. Хората са постоянно на щрек. Никой служител на реда не признава законите на страната, всеки казва „Аз съм шефът, ще правиш каквото ти кажа”. Разбираемо е. Те знаят, че трябва да се бият за земята си. Трябва да отбележа, че това не са лоши хора, просто са им се случили лоши неща. Афектирани са от всичко, което са преживяли.
Когато бяхте изправен до стената, свършвахте парите, какво ви мотивира да продължите докрай?
– Волята. Баща ми ми е набил в главата, че когато нещо се каже, че ще се направи, трябва да се направи. Ако се бях върнал вкъщи, защото ми е било трудно или защото съм бил малко изплашен, щеше да ме е срам да отида дори в местния пъб. Приятелите ми щяха да кажат, че мнението им за мен не се е променило, но това са глупости. Естествено, че вече щяха да мислят за мен по друг начин. Това ме мотивираше, а не хвалбите и почестите, които сега получавам.
Сега сте мотивационен говорител. Какво бихте искали да кажете на хората във връзка с тази експедиция?
– Не слушайте негативните хора. Ако искрено вярвате, че сте способни да направите нещо, шансовете ви са добри. Загубил съм бройката на тези, които ми казваха как ще умра, как няма да има какво да ям. Винаги имаше причина, заради която е възможно да се проваля и това винаги беше първото, за което хората се сещаха. Толкова е дразнещо. В един момент вече не исках съвет от никого.
Свързани заглавия
„По поречието на Амазонка” вече на български
„По поречието на Амазонка” от Ед Стафърд (откъс)
„По поречието на Амазонка” тук
