3 500 „Стършел”-а за 67 години! „Дотук и нататък” от Михаил Вешим

02.08.2013 Критика

В първите дни на протестите ние, стършелите, излязохме на площад „Независимост“ и раздадохме петстотин вестника от новия ни брой – нашето рамо за справедливата кауза на протестиращите. Тогава на площада бях интервюиран от репортер на бТВ за предаването на Димитър Цонев и Цветанка Ризова. Като главен редактор заявих нашата позиция против правителството на БСП – Орешарски, а от студиото Димитър Цонев така коментира думите ми: „Ама „Стършел“ беше орган на ЦеКа…“

Тогава нямаше как да му отговарям, аз на площада – той в студиото, така диалог нямаше да се получи. Пък и струваше ли си… След като този, уж „опитен“ журналист, извади аргумент от типа „Ама вие биете негрите“, по-добре е такива аргументи да се отминават с мълчание… Който ни чете сега и ни е чел в годините на прехода, знае какво представлява „Стършел“.

Но използвам повода – 3500-ия ни брой, за да кажа няколко думи за историята на нашия вестник. Сигурно ще бъде полезно за по-младите ни читатели – поколението, което израсна след 1989-а.

Първият брой на „Стършел“ излиза през февруари 1946. От това личи, че ние сме най-дълголетният български вестник, който излиза вече 67 години без прекъсване и без да е променял името си. Пък и нрава си. Той си остава все същият – сатиричен, бодлив и жилещ седмичник – точно като насекомото, на което е кръстен.

Разбира се, в годините на тоталитаризма „Стършел“ бе издание на ръководната партия. Ами тогава имаше ли независими вестници? Всичко беше подчинено на една партийна линия. И все пак тогавашните стършели намираха сили, благодарение на дарбата и таланта си, да критикуват недостатъците на онова общество. И ако отворите старите броеве, ще видите забележителни примери на сатира, свързани с имена като Валери Петров и Радой Ралин, Мирон Иванов и Петър Незнакомов, Борис Априлов, Станислав Стратиев и много други… Доста известни български писатели и художници са работили през тия години в „Стършел“, доста талантливи пера са сътрудничили на вестника и в прозата, и в поезията, и в карикатурата…

Затова ние, сегашните стършели, сме им благодарни.

Но от 1990 г. вестникът е друг. И не се промени по най-баналната формула „Прeменил се Илия…“ А след като скъса с издателя си – тогавашния ЦК на БКП, „Стършел“ стана един наистина свободен вестник – независим от партии, политически и икономически групировки, мафиотски структури и мутренски кланове.

Защото истинският хумор и сатирата не могат да са партийни и зависими, те са за свободни хора. Каквито сме ние в днешната редакция – авторите, които правим вестника, дето сега държите в ръцете си.

И дето навъртя 3 500 седмици, 3 500 петъка.

Още в първите си независими броеве формулирахме един девиз, на който и досега сме верни: „Опозиция на всяка власт, отпор на всяка тъпота!“. Така излиза „Стършел“ вече 23 години – с този девиз и с нашите усилия. И със съдействието на сътрудниците ни. Един отбор от съмишленици, сформиран през годините, не заради лесни печалби – от сатира днес не се печели. Отборът на стършелите играе предимно за идеята – в защита на истината и морала.

Но нас нямаше да ни има като вестник и нямаше сега да празнуваме 3500-ия си брой, ако не бяхте вие, нашите читатели. Дълголетието си дължим на вас, дето разбирате усилията ни да останем честни сред заобикалящото ни безчестие. Благодарение на вашите стотинки всяка седмица, на абонаментите и на даренията ви, ние успяваме да излизаме и да сме независими – едно изключение на вестникарския пазар.

Така че този юбилей е общ празник за автори и читатели, за всички, които подкрепят каузата на свободното слово.

Наздраве за юбилея и напред – към следващия брой!