Лира Литературно-рекламна Агенция
Днес, 2 август, се навършват 110 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание. То е връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи – 26 000 въстаници се изправят срещу 350 хилядна турска армия. Статистиката е смразяваща: проведени са 289 сражения, 994 въстаници загиват, 5 325 са жертвите от турска страна , 201 села са опожарени, 12 440 са изпепелените къщи, 4 694 са избити, изклани и живи изгорени мъже, жени и деца от мирното население, 3 122 жени и моми са изнасилени, а 176 са пленените, 70 835 души остават без дом, 30 000 поемат към България. Голяма част от бежанците се заселват в Бургаско.
Предлагаме ви три книги, които хвърлят светлина върху трагичните събития от август/септември 1903 г.
„Илинденско-преображенското въстание 1903 г.“ – съставител Георги Георгиев
В книгата са събрани научните доклади от проведената през 2003 г. научна конференция по случай 100-годишнината от въстанието.
„Спомени на Анастас Лозанчев, член на главния щаб на Илинденското въстание“
Ценни мемоари, събрани от Христофор Тзавелла. „Горд може да бъде целият български народ с въстанието, но още по-горда требва да бъде Битоля, защото тя беше сърцето откъдето се ръководеше сложната организационна машина. Горд требва да бъде българският народ, защото всички тук останаха верни до край на своята клетва, верни на своите водачи… Целият български народ, а най-вече Битолчани, требва да въздигнат паметник на безсмъртните герои, които пожертваха живота си за свободата на тоя мил народ с велика душа, с несъкрушим дух, който презре всичко мило тук на този свят. Паметникът трябва да бъде висок, по-висок от Пелистер, за да го гледа целият български народ и да се вдъхновява от него. Той трябва да бъде висок, за да го гледат и народните неприятели, които толкова са се гаврили с тоя народ и той пак остана на крака“, пише в „Илюстрация Илинден“ Лозанчев.
„Илинден“ от Димитър Талев
Това е третият роман на Талев от известната му тетралогия, наред с „Железният светилник“, „Преспанските камбани“ и „Гласовете ви чувам“.Разглежда зараждането на вътрешно-македонската организация и причините, довели до появата ѝ. Описва се онова трудно време, когато България е била вече свободна и княжество, докато Македония се е намирала още под турска власт.
