РОНИ ОРЕН е утвърден аниматор, педагог с дългогодишен опит в работата с децата, професор в Художествената академия в Тел Авив и автор на много анимационни филми, излъчвани по цял свят. Поредицата му „Тайните на пластилина” се радва на успех навсякъде, където е издавана – дотук в 16 страни, и общият й тираж надхвърля 1 милион екземпляра. Книгите, ярки, красиви и пъстри, наподобяват наръчник за създаването на пластилинови анимационни филми. Но методиката на Орен, при която се върви от простото към сложното, помага и на малките деца да усвоят изкуството на моделирането и да развиват естетическия си вкус и фината моторика, толкова важна по-късно, когато се учат да пишат.
–––––––––––-
Разкажете за първия пластилинов герой, който сте направили.
– Като автор на анимационни филми ме поканиха в едно детско предаване на Националната телевизия, където трябваше да създам кратки филмчета към детски песни. Първите ми герои бяха рисувани, но една от песните ме вдъхнови да опитам с пластилин. След като взех пластилина и започнах да моделирам, разбрах, че това е моят живот. Първите ми герои бяха жабки, които жонглираха с геометрични фигури.
Да работиш с деца е много интересно, но и трудно. Какво научихте от тях?
– Най-важното е, че децата винаги живеят в настоящето и проявяват любопитство към всичко. Не се замислят какво е било вчера, не се тревожат за бъдещето. Заслужава си да го усвоим от тях.
Защо избрахте като материал именно пластилина?
– Защото е ярък, достъпен, лесен за работа и най-важното, няма памет. Бързо мени формата си. Ако фигурката не се е получила, можете да я смачкате и да започнете отначало. Пластилинът позволява да твориш свободно. Децата много обичат този материал, каквото и да направят от него, им харесва.
На пазара се появи първата книга от поредицата „Тайните на пластилина”. Можете ли да кажете с една дума до какво се свеждат те?
– Вълшебството е в простотата и в стопроцентовия успех. И децата го усещат – на тях им харесва, когато се справят.
На възрастните често им се иска да се върнат в деството. Когато бяхте малък, какво обичахте да правите?
– Обичах да седя на раменете на баща си, да гледам какво става наоколо и да слушам как ми разказва за природата и животните. И досега помня това усещане – важно е детето да се чувства обичано.
„Тайните на пластилина” тук