На днешния ден, 23 юли, преди 71 години е осъден на смърт поетът Никола Вапцаров. Присъдата е изпълнена веднага на Гарнизонното стрелбище в София, което се намира в Южния парк (тунелът, в който е разстрелян Никола Вапцаров в момента е музей на политическото и националното помирение). Погребан е в Централните софийски гробища, но гробът му практически е унищожен.
Днес в различни краища на страната беше отбелязана гибелта на поета с поднасяне на цветя пред неговите паметници. Непосредствено преди смъртта си Вапцаров оставя два ръкописа – шедьоврите “Прощално” и “Борбата е безмилостно жестока”.
На жена ми
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.
Борбата е безмилостно жестока…
Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и…
толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!
Разстрел, и след разстрела – червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!
14 ч. – 23.07.1942 г.
„Моторни песни“ е единствената му стихосбирка. Тя съдържа 21 песни. Публикувана е през 1940 г. в тираж 1500 бройки. По-късно е преведена на повече от 30 езика.
„ДЕЛО 585/ 1942 г. Никола Йонков Вапцаров“ тук
Аз паднах–КЪДЕ Е Ходил та е паднал–към нивата ли–
Тема за четящите зрелостници–КЪДЕ Е ХОДиЛ та е паднал ?