Сайтът huffingtonpost.com ни представя осемте може би най-значими латино писатели, които е добре да сме чели. Ето ги и тях:
Габриел Гарсия Маркес. Той е колумбийски автор и общественик, носи прякора Габо. Едно от най-значимите имена в литературата на ХХ век. Получава Нобелова награда за литература през 1982 г. Сред класиките му са „Сто години самота”, „Любов по време на холера” и др.
Марио Варгас Льоса. Освен писател Льоса е и политик и журналист. Той също е Нобелов лауреат – за 2010 г. Сред неговите литературни върхове са „Цивилизация на зрелището”, „Литума в Андите” и др. Той е може би с най-голям международен принос от всички в листата.
Исабел Алиенде. Чилийска писателка, която продължава традицията на магическия реализъм, характерна за творчеството на латино авторите. Тя отдава почит на смелите и специални жени в творчеството си. Сред книгите й са „Дневникът на Мая”, „Островът под морето”, „Ева Луна” и др.
Хорхе Луис Борхес. Аржентински майстор на краткия разказ, също така есеист, журналист и преводач. Един от представителите на философското движение в литературата. Автор е на книги като „Смърт и компас”, „Измислици”, „Пясъчната книга” и др.
Хулио Кортасар. Аржентински автор на разкази и няколко експериментални романа. Също твори в сферата на магическия реализъм. Автор на „Лотарията”, „Игра на дама” и др.
Карлос Фуентес. Още един писател с огромно влияние върху световната и латино литература. Подобно на Борхес, никога не получава Нобел, но е признат в цял свят. Носител на награда „Мигел де Сервантес” и най-големия мексикански приз – „Belisario Dominguez Medal of Honor”. На български от него е преведена творбата „Инстинкт за Инес”.
Хуан Рулфо. Освен писател Рулфо е бил и фотограф. Автор е само на две книги – „Педро Парамо. Равнината в пламъци” и „El Llano en Llamas”. Талантът му е до такава степен признат, че двете му книги са достатъчни, за да е смятан за един от най-значимите латино автори.
Ернесто Сабато. Признат аржентински автор, носител на най-различни международни литературни награди. Световно известни са трудовете му „Тунелът”, „Герои и гробове” и „Abaddón el exterminador”.
Досадна грешка в името – Хулио КортасАр.
Бих добавила и Габриела Мистрал.
Интересно ми на какви факти основавате доста спорното си твърдение по отношение на Марио Варгас Льоса, че „Той е може би с най-голям международен принос от всички в листата.“, при положение, че в листата фигурира безспорно признатия за класик на латионамериканската литература Маркес?
И как може без Амаду????