На 20 юли 1304 г. в Арецо, Италия, е роден поетът Франческо Петрарка. Умира на 19 юли 1374 г. – ден преди да стане на 70 г. Той е от знаковите поети на италианския Ренесанс.
През 1341 г. е обявен за поет лауреат и е първият, който получава това отличие след античните автори. При многобройните си пътувания Петрарка събира стари латински ръкописи и е сред пропагандаторите на възстановяването на текстовете на древните автори. Сред находките му е първият латински превод на Омир и неизвестна дотогава сбирка от писма на Цицерон.
Поетът е и един от първите европейски алпинисти – заедно с брат си изкачва връх Мон Ванту (1909 м).
Петрарка пише две свои автобиографии, но остава в литературната история със знаменитите си сонети. Голяма част от тях са посветени на любимата му Лаура, починала млада от чума. Сонетите на поета оказват силно влияние на поезията на Чосър и Шекспир.
„Сонети за живота и смъртта на Мадона Лаура“ тук