Начало / Интервюта / Деян Енев: Истинският успех на една книга понякога е твърде бавен процес

Деян Енев: Истинският успех на една книга понякога е твърде бавен процес

Деян Енев е роден преди 53 години София. Завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Има богат социален опит – бил е бояджия, санитар, пресовчик, учител, текстописец, журналист в „Марица“, „Новинар“, „Експрес“, „Отечествен фронт“, „Сега“ и „Монитор“. Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации – интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Носител е на наградата в конкурса за дебютна книга „Южна пролет“, годишната награда за белетристика на ИК „Христо Ботев“, Националната награда за българска художествена литература „Хр. Г. Данов“, годишната литературна награда на СБП; голямата награда за нова българска проза „Хеликон“, национална литературна награда „Милош Зяпков“, голямата награда „Златен ланец“ на в. „Труд“.
–––––––––––

Защо Хемингуей присъства в заглавието на новата Ви книга?
–    Тъкмо затова. За да се запита читателят защо Хемингуей присъства в заглавието на български сборник с разкази. Призовах сянката на великия Хемингуей, първо, като един поклон към него, защото няма разказвач, който да не му е задължен, второ, бях вече написал разказа със същото заглавие и когато избирах заглавие на сборника, това ми се стори най-подходящо, и трето, както живите и мъртвите са едно пред лицето на Бога, така, струва ми се, живите и мъртвите писатели са едно пред лицето на Литературата. Не на последно място – заглавието е и един филтър. Към книгата ще посегне този, който знае кой е Хемингуей.

Но Вие не го посочвате за свой учител в жанра? Вместо него казвате, че сте се учили от Йовков, Исак Бабел и Селинджър. На какво точно Ви научиха?
–    Повтарям, няма разказвач, който да не е преминал през школата на Хемингуей, защото той най-ясно формулира уроците си. Ясно е, че всеки разказвач се е учил от Хемингуей, тъй че името му няма нужда да бъде специално посочвано като учител.
Има и друго. Стилът на Хемингуей е много отчетлив и ако изрично го посочиш като учител, мнозина ще започнат да се взират в стила ти. А големите уроци на Хемингуей са в конструкцията на разказа. Принципът на „айсберга” продължава да е една от най-валидните и действени формули при писането на разказ. Този принцип, между другото, присъства и в много от разказите на Йовков – да вземем само разказа „Серафим”.
Изобщо, школуването при даден голям писател не е като заверка на семестъра. Но да отговоря за главните уроци на споменатите трима писатели. И тримата писатели мога да препрочитам постоянно и ненаситно. От Йовков взех тъгата за България. От Бабел – чистата поезия, появяваща се тук-там в разказа. А от Селинджър – мечтата за съвършения разказ. Не смея и да си помисля, че моите разкази с нещо се доближават до разказите на Селинджър. Освен с това – с мечтата.

Обичате разказите Ви да завършват неочаквано. Протестите ще имат ли неочакван край?
–    Наистина, дълго време неочакваният край на разказа много ме изкушаваше. В последно време – не толкова. Бедата при неочаквания край е, че той е като волтова дъга, затъмнява останалата част на разказа. Вече виждам разказа като една котловина, в която ехото от значения постоянно се връща и кънти.
А за протестите какво да кажа? По-добре е те да имат очакван, а не неочакван край. Защото неочакваният край ще означава нещо, подобно на палежа на Партийния дом.

Министерството на образованието Ви включи в изпитната програма за гимназиите. Какво мислите за образованието в България сега?
–    Очите на държавните институции трябва час по-скоро да се обърнат към проблемите на образованието. Проблемите на образованието са алфата и омегата на всичките ни проблеми. Учителското съсловие трябва отново да се сдобие с достойнство. По ирония на съдбата неговият грандиозен опит за възвръщане на достойнството чрез продължилата 40 дена стачка през 2007 г. бе посечен тъкмо от сегашния премиер Пламен Орешарски в качеството му на финансов министър.
А специално за обучението по литература – то трябва да създава качество. Една непрочетена книга винаги може да се прочете. Но любовта към литературата и четенето се създава тъкмо и само тогава – в златното време на училищната възраст. Ако това време е пропиляно, по-нататък нищо не може да се направи. По-нататък идват анцузите, потниците и токчетата от 15 сантиметра.

Вие сте в журито на наградата за най-добър публикуван разказ, учредена в памет на писателя Рашко Сугарев. Какви са характеристиките на най-младото поколение разказвачи?
–    Като че ли им липсва съзнанието, че са само част, брънка от цялата българска литература, съзнанието, че няма как те да са откривателите на топлата вода. Има някои, които наистина пишат удивително добре – Александър Христов, Стоян Ненов, Ина Иванова, Бистра Величкова, Станка Петрова.

През 2004 г. взехте наградата „Хеликон” за белетристика. Как мислите, има ли нужда книгите да бъдат подпомагани от държавата, или само с частни награди като „Хеликон”?
–    На този въпрос винаги давам пример с една Сърбия. Там отношението към родната книга е издигнато в култ – от книжарниците, през тиражите, до целенасоченото й подпомагане навън, чрез различни програми. Само в България само за миналата година Сърбия е подпомогнала издаването на поне 20 нейни автори. А нашата държава за четири години е подпомогнала издаването на една, максимум две наши книги навън. Така че помощта е добре дошла – но това трябва да стане чрез премислена и дългосрочна стратегия, не на парче.

Какви съвети бихте дали на тези, които сега дебютират в литературата? Не са малко случаите напоследък, в които виждаме първи книги на автори, минали 50-те години.
–    Изявата чрез писаното слово явно е нещо, дълбоко заложено в човешката природа. Все пак, преди да издаде книгата си, авторът дебютант трябва честно да си отговори на един простичък въпрос – дали неговото творение предлага поне някаква трошица нещо ново, нещо различно в сравнение с планините книжнина наоколо.

Вие познавате добре издателския бизнес. Защо има издателства, които не публикуват български автори?
–    Мисля, че това е по-скоро въпрос на финансови сметки, отколкото израз на някакво негативно отношение. Проблемът е в малките тиражи на българския пазар. Моето наблюдение обаче е, че все повече издателства посягат към български автори – и то към издаването на нова, съвременна литература. Именно издаването на български автори изгражда лицето на едно издателство – и издателите май започнаха да го проумяват.

Има български книги, от които се вижда, че липсва редактор. Умира ли тази професия? Още повече, че в развитите страни покрай е-книгите стана възможно да се избягват издателствата. Американецът Джон Лок – първият самоиздаващ се автор, достигнал 1 млн. продадени книги, заяви, че не иска да бъде „глобяван” от издателствата.
–    Тази констатация бе валидна преди години. Сега, струва ми се, редакторската намеса отново се завръща. Наистина, много често редакторът е в кожата и на коректор, поради споменатите финансови причини.

Какви са причините българските автори да не пробият на англоезичния книжен пазар?
–    На първо място, това е един много наситен, направо задръстен пазар, където законите на маркетинга са определящи. Но трябва да се простираме според чергата си. За моя сборник с избрани разкази, излязъл на английски, Circus Bulgaria, се появиха над 40 рецензии. Бе номиниран и два пъти за наградата „Франк О’Конър”.  Книгата е в книжарниците от Канада до Нова Зеландия. Ние си представяме успеха на една книга като торнадо с марката Дан Браун. А всъщност, истинският успех на една книга понякога е твърде бавен процес. Често той се случва след смъртта на автора. Но какво да се прави, такива са законите на играта.

Каква е позицията Ви за постоянния дебат – „за” и „против” е-книгата?
–    Със или без дебат, електронната книга ще се развива. Само при мен тя още дълго време няма да има шанс. Защото аз съм от старите кучета – свикнал съм да държа книгата в ръка, да я прелиствам, да ми пада на главата, когато заспя, да душа страниците там, където някой пасаж особено ми е харесал. Или просто понякога дълго да разглеждам рафтовете с книги, да вземам една или друга книга, да се извинявам на непрочетените, които сигурно никога няма да дочакат реда си. Но въпреки това – съвсем мистично, самото им притежание някак да ме обогатява.

Интервюто взе Румен Василев

Книгите на Деян Енев тук

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „USА Today” за най-продаваните книги в САЩ

Седмичната класация на „USA Today” за най-продаваните книги в САЩ бе обновена 1  юли. Изданието …

3 Коментари

  1. ето ви един разказ с неочакван край:

    http://travell.blog.bg/drugi/2013/01/09/klientyt-razkaz-s-neochakvan-krai.1040355

  2. На деян енев тъпотиите със сигурност трудно постигат успех, щото никой не ще да си умре от скука, четейки малоумните му простотии.

  3. анонимен

    Разказът на Травел е добър. Енев сега го чета