Гладуването докрай е страшно решение, заявяват приятели и съмишленици на Едвин Сугарев и Николай Генов в отворено писмо до двамата гладуващи, съобщи БГНЕС. Гладният протест срещу правителството на Орешарски започна на 26 юни.
Ето част от писмото:
„Пишем ви като ваши принципни съмишленици, които са загрижени за съдбата на България в този динамичен и кризисен период не по-малко от вас. Пишем ви обаче и като хора, които в този момент са загрижени на първо място за вашата съдба!… Като форма на съпротива гладуването докрай е равностойно на самозапалванията, макар да е по-бавен и недрастичен път към самоунищожение, макар да дава време на отсрещната страна, макар да не става за броени минути на улицата и да не обрича на шок очевидците. То увлича последователи, излага и нови хора на риск точно по същия начин. То е не по-малко съсипващо за близките ви, не по-малко мъчително за хората, съпричастни на каузата и участта ви.
Дълбоко ценим и уважаваме ултимативното ви противопоставяне на сегашното управление. Жестът ви е достоен и категоричен в своето ценностно послание… Възхищаваме се на вашата безкористност, вяра и пиетет към свободата, но: колкото и да сте принципно прави, в конкретността на живота, и особено на обществения живот, човек няма възможност за краен жест, който да остане само негов…
Вие обаче сте необходими на българското общество – именно със своята съвест. Необходими сте с мисленето и действеността си“, заявяват подписалите се, сред които са: Проф. Александър Кьосев, Проф. Богдан Богданов, Проф. Божидар Кунчев, Владимир Левчев, Георги Господинов, Любомир Канов, Теодосий Спасов, Явор Гърдев и други.
Свързани заглавия
Поетът Едвин Сугарев обяви гладна стачка
Лекари спряха гладната стачка на сина на Радой Ралин
ПИСАТЕЛЯТ МАРКО ГАНЧЕВ ЗА СТАЧКАТА НА ЕДВИН . СТАЧКАТА НА ЕДВИН Е ФАРС НА КВАДРАТ – ИНТЕРВЮ В ГЛАСОВЕ
Клиноведството и фарсовото провокаторство на Едвин Сугарев отдавна са надмогнати дори от обладаните трубадури на закъснелия антикомунизъм. Ако историята се повтаря като фарс, повторението на фарса на Едвин Сугарев с гладните му стачки какво е, освен фарс на квадрат. Негова си работа.
По-голямата му вина е в друго.
Неговият литературен вестник носи равна вина с вестничето на остатъчния писателски съюз, задето повече от две десетилетия с еднаква настървеност и двата посичат всички усилия за някакво що-годе умъдряване поне в литературния ни живот, като го придържат все в лоното на почти религиозна партизанщина.
Как и защо според вас Едвин Сугарев и Евгений Михайлов от борци за правда се превърнаха в спасители на ГЕРБ?
Споменавате Едвин Сугарев и Евгений Михайлов, но броят на тия, които с викачеството си болшевизираха СДС и го докараха до тоя печален край, е твърде голям, за да не можем да го изчерпим нито с Георги Марков, който също гладува срещу Конституцията, а след това стана конституционен съдия да я брани, нито с Михаил Неделчев или Александър Йорданов. Вярно е, че човек се проваля бавно, но те имаха на разположение цели две десетилетия и ги оползотвориха в тая насока. Стават спасители на неспасяемия ГЕРБ, защото им бе присъщо все да прокарват разделителни линии, а гербаджийската разделителност на българското и без това насипно общество беше най-анахроничната през целия преход. Напират да се върнат съвместно, като изкуствено създават смутно време, в което е нужно викачество, а не качество. Всички се питат кога ще се оправим. Много ясно кога: когато бачкаторите в България станат по-многобройни от провокаторите.
Бойко Борисов преди време се обърна към хората с думите „Аз съм прост и вие сте прости и за това се разбираме“. Прости хора ли трябва да ни управляват или интелектуалци?
Защо не трябва да управляват прости хора, освен че се разбира от само себе си, още повече се изясни при управлението на ГЕРБ. Но и интелектуалци не трябва да управляват – интелектуалецът сравнява другите със себе си, вярва, че и те са здравомислещи.
А властогонецът сравнява себе си с другите: санким да не съм по-долен от тях, че да не мога да ги управлявам. Кастингът е невъзможен, затова е сполучлив тоя номер на демокрацията, дето го прави през четири години, та чрез повече опити дано стигне донякъде. А когато кастингът е предсрочен, поне да е при нов изборен кодекс, така че да сядат и да го правят.