Лира Литературно-рекламна Агенция
Това лято нажежи страстите не само поради хаотичната политическа обстановка у нас. Докато родните писатели нищят екзистенциалния въпрос “от коя страна на барикадата”, литературната индустрия оглежда тази на монетата и печелившите й ходове.
В стила на Дан Браун е всяка негова книга да поражда куп съпътстващи произведения, като последната – “Ад”, не прави изключение. Избрахме три асоциирани заглавия, с кратък коментар защо го правим. Темата остава отворена за мнения.
Безспорно успешната комерсиална марка “Дан Браун” не претендира за художествена стойност. Но отключва жаждата за такава и трябва да признаем, че успехът й се дължи именно на това. Концепцията за ада битува в световната философия от самото й зараждане, но само професионален интерес би ни отпратил по дирите на мисълта на Тома Аквински или Бердяев например. Във време, когато познанието е редуцирано до едно докосване на монитора, предренесансовата личност (Данте), се завръща с пълна сила. Сякаш изпитание на личния ни потенциал.
Способността за наслагване, препращане и интерпретиране на факти които не познаваме детайлно, е знак че умът има нужда да се обнови. Притъпено от зрелища, преситено от информация, идва желанието за скок, та ако ще да е в ада.
Тук следва най-важния момент – да преживеем това, което четем. Страхът от злото е временен и пречистващ, за разлика от приятната летаргия на щастието – нека трае максимално.
Понякога е нужна дълбочина, за да проумеем мимолетното си съществуване на фона на цивилизация, предопредилила факта, че ни има. Било като нейни деца, като осъзнати читатели, или просто като туристи.
Затова са тези книги.
„Житие на Данте“ от Джовани Бокачо тук
„
„Клопката на Данте“ от Арно Дьолаланд тук
„Тайната история на Данте“ от Джонатан Блек тук
