Начало / Интервюта / Капка Касабова: София още запазва в своите традиционни квартали духа на истинската, селска България

Капка Касабова: София още запазва в своите традиционни квартали духа на истинската, селска България

Капка Касабова е българо-новозеландска писателка, която пише главно на английски. Родена е през 1973 г. в София. През 1990 г. семейството и заминава за Англия, а по-късно за Нова Зеландия. От няколко години живее в Единбург, Шотландия. Сайтът Mediapool.bg, който е партньор на проекта „Sofia’s Foreigners For Sofia European City of Culture”, публикува интервюто на Касабова, дадено за сп.„Vagabond”. Англоезичното списание представя значими фигури от културния живот на София и България пред чуждестранната аудитория . Интервютата в оригинал са на www.vagabond.bg.
Проектът „Sofia’s Foreigners For Sofia European City of Culture”е финансиран от Столична програма „Култура“ на Столична община за 2013 г. и се реализира в подкрепа на кандидатурата на София и Югозападен регион за Европейска столица на културата – 2019 г.

––––––––––––
София космополитен град ли е?
–    Да, по балкански стандарти. Тя винаги е имала своите традиционни етнически малцинства и става все по-космополитна благодарение на експатриатите и предприемачите от чужбина. Българите, които са живели в чужбина или живеят извън страната през част от времето, добавят друго измерение, със своите смесени бракове и може би с по-спокойното си чувство за културна и национална идентичност.

Кои са любимите ти места в София?
–     Аз съм лакома, затова неизбежно тези места са свързани с храна. Улица „Пиротска“ и околностите й, по сантиментални причини. В моето детство за мен това беше „истинската“ София, и продължавам да мисля така. Предния ден си купих кочан царевица от симпатичен ром с липсващи зъби. Още първата хапка ме накара да се разплача, първите 17 години от живота ми преминаха пред мен. Кълна се, че тази царевица е различна от царевицата където и да е другаде по света. Трябваше да седна, за да я доям.
„Пиротска“ още съхранява своята фасада от годините на бел епок, и нейните очарователни запуснати магазинчета по вътрешните дворове. Ще помислите, че целият ви живот може да бъде натаманен в безистените на „Пиротска“, заедно с часовника ви, чантата, колелото, очилата. Харесвам и спокойната атмосфера на улицата, която се простира до Женския пазар, Халите и околните улици. Все едно си по задните улички на Марсилия – можеш да усетиш с всичките си сетива онази страна от характера на София, в която Изтокът и Западът се срещат. Тук има нещо откровено.
Второто място: пекарната и вегетариански ресторант „Слънце и Луна“, на ул. „Гладстон“, за обяд, кафе, вечеря, хляб. Толкова е хубаво, че дори месоядец като мен го харесва. Предлагат отлични неща без млечни продукти, много добро кафе. Тук можете да видите, че с мисъл и грижа всичко може да бъде постигнато.
Баничарница „Софийска баница“ по трамвайната линия, на една пресечка от площад „Славейков“. Това е място от отминала ера, където купуваш на килограм пухкави, хрупкави и не много мазни баници. Когато съм там, обичам да гледам минувачите и трамваите, докато поглъщам спаначника си.

Три неща, които смяташ за впечатляващи в София.
–    Нейната многозначност. В София минало и настояще, Европа и Балканите, гротескната фантазия и сивата действителност се срещат в безсрамна прегръдка. Психологически, София е град на хаоса, и това също създава странен дестабилизиращ ефект.
Нейната непосредствена близост до зашеметяваща природа – Витоша, разбира се, но също Искърското дефиле, Рила и дори простичките села и хълмове около Перник са все прекрасни места за разходка.
Това, че София още запазва в своите традиционни квартали духа на истинската, селска България – там можете вечер да видите хората, седнали пред къщите си с дворове пълни с рози; и този провинциален дух, който кара хората да спират и да си говорят, да си пият кафето, седнали под някое дърво, и бавно да обядват.

Три неща, които не харесваш в София.
–    Софийските таксиметрови шофьори, които пускат силна музика, обясняват ти расистките си гледни точки и разпространяват, най-общо казано, лошо настроение. (Разбира се, има и приятни шофьори, срещала съм и двата вида.)
Агресивното присъствие на американски вериги за бързо хранене като „McDonalds” и KFC. Притесняват ме и моловете, които изместиха малките магазини, които придаваха на София спокоен дух, духа на някогашна Европа.
Оскверняването на бул. „Витоша“, който загуби характера си заедно с емблематичните си оранжеви трамваи.

Заслужава ли София да бъде избрана за Европейска столица на културата през 2019 г.?
–   Да, заслужава. София е европейски град, който е едновременно стар и развиващ се, и притежава добра културна традиция. Ще бъде добре за самочувствието на софиянци, и вероятно ще предизвика някои подобрения в градската инфраструктура и обществените пространства. Тази година Марсилия е Европейска столица на културата. Живяла съм там в продължение на година след като завърших френска литература. През лятото канализацията миришеше до небесата и инфраструктурата беше почти като от Третия свят. В интерес на истината, това не ме притесняваше, защото мястото беше интересно. София е град с човешко измерение, сравнително сигурен и дружелюбен, и притежава добри културни средища. Ще е идеална за Европейска столица на културата.

(Заглавието е на редакцията)

Свързани заглавия
Капка Касабова ще представя България на Културната олимпиада в Лондон
Капка Касабова: Литературата определя идентичността и стойността на една нация

Книгите на Капка Касабова, преведени на български, тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

paul-mccartney-lyrics

Пол Маккартни събра живота си в 1000 страници

The Lyrics: 1956 to the Present излиза през ноември Новината ентусиазира почитателите на музиканта, който …

Един коментар

  1. Българската държава ще бъде домакин на Европейска столица 2019 и следва да започне процедура за представяне на градове най-късно през 2012 г. Всяко предложение съдържа програма с културни събития от европейска величина, в хармония с националната стратегия и културна политика на страната. Градовете могат по свой избор да включат в програмата си и региона около тях. Необходимо е да съществува връзка между програмите на определените за една и съща година градове Европейска столица на Културата. В случая с домакинството на България и Италия през 2019 г. ще се търсят допирни точки в програмите на избрания български и италиански град. Първа Варна заяви своето намерение да бъде Столица на Културата в Европа. През 2010 г. тя подкрепи издаването на книга „Европейски Столици на Културата“. В края на 2010 Асоциация за Развитие на София заяви намеренията на столицата да подготви кандидатурата си .