Лира Литературно-рекламна Агенция
Капка Касабова, е българският представител на Културната олимпиада, която ще се проведе това лято заедно със спортната в Лондон. Поетическият Парнас ще се състои от 26 юни до 1 юли в Southbank Centre в британската столица
Родена е през 1973 г. в София. Издала е на английски език четири стихосбирки, пет романа и множество пътеписи. През 2000 г. дебютният й роман „Разузнаване“ печели литературната награда за Най-добра първа книга в Югоизточна Азия и региона на Южния Пасифик. Във Великобритания дебютната й книга е „Улица без име“, оценена високо от критика и читатели.
––––––––––––––––-
Къде живеете и с какво се занимавате, освен че пишете? Разкажете ни за себе си.
– Живея в Шотландия. В свободното си време съм или на чист въздух с кучето, или чета. Или правя висококалорични сладкиши. Това са ми любимите занимания. Дълго време хобито ми беше тангото, но книгата, която написах за историята на аржентинското танго, и глобалната (и моя лична) обсесия с него като че ли сложи край на това.
Как се случи кандидатурата Ви за Културната олимпиада в Лондон?
– Всъщност нямаше „кандидатура”. Покани ме организаторката на поетичното събитие, което е част от културната олимпиада.
С какво ще се представите на нея?
– Има програма, в която ще участвам както мога – мисля, че има ателие по поезия, което ще водя, и разни четения.
Какво пишете в момента – проза, поезия? Кой е любимият Ви жанр?
– Пиша главно проза. Всяка литературна форма и жанр си има своето очарование, и своите предизвикателства. Откъм четене, чета главно романи и нехудожествена литература (което според мен е много неточен израз, тъй като всяка истинска литература е художествена) – мемоари, пътеписи, биографии. В момента чета следните книги: „Любовникът” на Маргерит Дюра, който препрочитам от студентските си дни; „Season to Taste” от Molly Birnbaum, интересен мемоар за обонянието и ролята му в нашия живот; и „The Possessed” от Elif Batuman, книга за руската литература.
Да очакваме ли скоро Ваша книга на български език?
– Мисля, че скоро ще излезе романът ми „Вила Пасифика” („Сиела”). Действието му се развива в Южна Америка.
Кога за последно идвахте в България? Видяхте ли промяна на описаното от „Вас в „Улица без име”?
– Миналата година. Промени има непрекъснато – като навсякъде. Не винаги за добро, разбира се.
Четете ли съвременна българска литература? Автор, когото сте харесали?
– Да, опитвам се да съм в течение на нови книги, които излизат, и главно ги чета, когато си идвам в България и наваксвам. Любимият ми съвременен български автор е Елена Алексиева, тъй като нейните романи и разкази винаги поемат рискове и никога не спират да ме изненадват и поразяват с дълбочината на прозренията, полетите на въображението и фантастичното качество на самата проза. Мисля, че Алексиева тепърва ще бъде оценявана от българската публика и превеждана на други езици.
Любим съвременен автор в световен мащаб?
– Британските автори (не знам колко са известни в световен мащаб) Моник Рофи и Джон Бърнсайд. И белетристът пътешественик Пико Айър, чиято нова книга за Греъм Грийн (друг любим автор) излезе наскоро.
Каква според Вас е мисията на днешната литература?
– Същата, както винаги: да ни очовечава. Да ни държи близо до истината. И да разкрива, отново и отново, това което е автентично, ценно и съществено, под фалша, лъжата, и ефимерността, които ни заобикалят. Да намери това, което е реално в един свят от илюзии, както беше казала английската авторка Айрис Мърдок. Освен това според мен литературата, като изкуството, е това, което определя идентичността и стойността на една нация. И също така единственото, което остава след нас, след като панаирът на суетата отминава със всяка епоха и всеки индивид.
В едно интервю говорите за върла комерсиализация на пазара на англоезичната литература. Многобройните литературни награди, които се дават от различни държави и организации, възстановяват ли справедливостта?
– Тази комерсиализация е навсякъде – в България също; качествената литература се бори за оцеляване. Хубаво и важно е да има литературни награди; и там има елемент на шанс и лотария, но няма значение, важното е качествени книги да бъдат оценявани по осезаем начин и четени. Наградите помагат не просто на тиража на една книга, но привличат общественото внимание цялостно върху света на книгите и книжовността. Би било хубаво в България да има повече литературни награди за български автори, особено за нови, по-млади автори.
Интервюто взе Румен Василев
Книгите на Капка Касабова, преведени на български, тук
