Начало / Читатели / „Където се раждат ангелите” от Людмила Филипова (рецензия)

„Където се раждат ангелите” от Людмила Филипова (рецензия)

Борислав ГЪРДЕВ

Това е наистина най – късият роман на Людмила Филипова за най – дългата история на човеците, както натрапчиво ни обяснява рекламния слоган от корицата.
Авторката има пиетет към подобен род четива, които абсорбират в себе си елементи на научното есе, фантастичния роман и филмовия наратив.
Писах вече, че Филипова с всеки следващ свой романов опит в същия тематичен ареал, с който ни атакува от времето на „Мастиленият лабиринт” неизбежно ще стигне до гранична точка.
А по – нататък накъде?
Находката с най – старата човешка раса по нашето Черноморие отпреди 8500 години, която е имала сини очи, стройна снага и ангелска външност, вършеше работа по – рано.
Сега вече прилича на клише, което трябва да осребри усилията й да бъде все така актуална и привлекателна за широката читателска аудитория.
Наистина разказът тече гладко с лек морализаторски уклон, ние следим с интерес премеждията на Момчето, което в компанията на астронавти търси годна за обитаване планета в една постапокалиптична среда, разговаряйки с душата на майка си.
То установява връзката с миналото посредством снимка на прастара скална рисунка и дори подпомага екипажа да се срещне с оцелели от минали катастрофи туземци, след което се разбира, че на нашата планета Земя има Надежда и Бъдеще – защото Бог „може би сега ни дава втори шанс” и защото ангелите се раждат „ в сърцата на хората”…
Финалът е силният коз в ръцете на Людмила Филипова, с който тя се стреми дори и в рамките на този къс 64 страничен разказ да остави в съзнанието ни позитивно послание.
Ако и да е предсказуем краят, нюансите са свежи и изненадващи.
Знам, че писателката е киноман и завършекът директно препраща към класически образци като „Една одисея в космоса през 2001”(1968) и „Близки срещи от третия тип”(1977), без непременно да се търси и постига тяхното ниво.
Големият въпрос е  – дори и с двуезично издаване на миниромана – на български и английски – струва ли си да се продължава в същата посока – след успеха на „Мастиленият лабиринт”(2009) и разочарованието , наречено „Аномалия”(2011).
Категоричното ми мнение е, че Филипова трябва да смени темата, да се върне към своята автентична същност, такава каквато бе в новелата „Три шоколадови бисквити”(2011) и каквато я помним от много силиния й дебют „Анатомия на илюзиите”(2006).
Изборът е неин, но дълбането в приключенската фантастика при нея води директно към комикса и илюстрованата приказка, качеството пада, закономерно изникват клишета и трафарети, вследствие на което  харизмата  на бестселър автора неизбежно увяхва.
Нужна е промяна.
Сега.В тази кризисна обстановка.
Опитът с „Печатна грешка” (2012) е печален, но това не означава, че не трябва да се полагат нови усилия, дори от автор като Людмила Филипова.

„Където се раждат ангелите” тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

226478_b

Топ 10 на „Хеликон” за най-продавани книги (26 април – 2 май)

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА 1. Глина от Виктория Бешлийска 2. Хора от Катерина Хапсали 3. Дамски гамбит …

Един коментар

  1. Честно, не вярвах в съвременната българска литература. До момента, в който зачетох „Стъклени съдби“ на Людмила Филипова. Преди това пропуснах нейните „Анатомия на илюзиите“ и „Червено злато“ по причината, която вече споменах. „Стъклени съдби“ обаче ме хвана още с пролога. Затова преди още да съм я дочела, се зарових в интернет да търся сведения за авторката. И там прочетох такива неща за Людмила Филипова, че тутакси реших да проверя дали са верни. Затова не се учудвайте на разговора ми с нея – той не е само за литература.