Лира Литературно-рекламна Агенция
На днешния ден през 1911 г. е роден Чеслав Милош – полски писател, преводач и критик с литовски корени. Той е носител на Нобеловата награда за литература за 1980 г.
Милош учи право във Вилнюс. През 30-те дебютира със стихосбирките „Три зими“ и „Поема за застиналото време“. От 1945 до 1951 г. е културно аташе на Запад. Документалната му книга „Поробеният разум”, която излиза през 1953 г., се смята за едно от най-силните антисталинистки изследвания. Тя става причина да емигрира.
През 1961 г. става преподавател по славянски езици и литература в Калифорнийския университет в Бъркли, през 1970 г. получава американско гражданство. След падането на „желязната завеса”, писателят посещава Полша и започва да живее по няколко месеца в годината в Краков. През 1989 г. получава Националния медал за изкуство на САЩ и докторска титла в университета „Харвард”.
През 1994 г. в интервю Милош говори за трудността да се пише религиозна поезия в пострелигиозния свят. Той разказва за свой разговор със сънародника си папа Йоан Павел ІІ. Папата коментирал стиховете на Милош и му казал: „Правите стъпка напред, после стъпка назад”. Поетът му отговорил: „Свети отче, как в ХХ век може да се пише религиозна поезия по друг начин?”. Папата се усмихнал. Няколко години по-късно, през 2000 г., Милош посветил ода на Йоан Павел ІІ за 80-ия му рожден ден.
Поетът умира през 1994 на 93 г.
Чеслав Милош:
„Бих искал да покажа, че животът в страните, които се оказаха в границите на Източната империя, крие в себе си множество тайни. Всеки път, когато мисля за новата обществена система, която ми беше съдено да позная, изпитвам изумление; възможно е нещо от това изумление да е проникнало на страниците на тази книга. „Как човек може да бъде персиец?“ – пита Монтескьо, желаейки да изрази мисловната нагласа на парижаните, съмняващи се, че някакъв друг вид цивилизация освен тази, която те познават, е изобщо възможна. „Как може да се живее и да се мисли в страните на сталинизма?“ се питат мнозина днес. С една дума, това е повод да бъде изследвано как се приспособява към необикновени условия човешкото същество“.
„Каквито и да са причините за злото, самата същност на света е страданието – на човека и на всички живи същества. Да живееш означава да си белязан от смъртта и тъкмо нейната неизбежност лежи в сърцевината на християнството. Ето защо предмет на размишления не трябва да бъде наказанието или заслугите, а крехкостта на човека, така неизмерима.”
Книги от Чеслав Милош тук
