Лира Литературно-рекламна Агенция
Огнян СТАМБОЛИЕВ
Малкият роман „Другото море” (1991) е сред ключовите произведения на прочутия италиански белетрист, преводач-германист и есеист Клаудио Магрис (род. 1939), лауреат на множество международни литературни награди, номиниран и за Нобелова награда.
Действието започва в родното място на автора, граничния и космополитен пристанищен град Триест (тук е представен като Гориция), място в което се пресичат различни народи и култури, а също и част от европейските и световните пътища. В Триест, както е известно са живели и творили двама световни автори, оказали силно влияние върху автора (ирландецът Джеймс Джойс и триестинецът Итало Звево).
Оттук, на 28 ноември 1909 година започва дългото си пътешествие главния герой, младият философ и елинист Енрико Мреуле. Читателят така и не узнава до самия край на романа, защо Енрико напуска така внезапно родната Италия и Европа и към какво всъщност се стреми. Външният мотив – това е нежеланието да служи в ненавистната му австрийска армия, дори да живее в атмосферата на милитаризираната, йерархична и бюрократична Хабсбургска империя.
Прекосил Атлантика и стигнал до Южна Америка, Енрико се занимава със скотовъдство, скита като гаучо из далечната и сурова земя на Патагония, живее примитивно, отшелнически. След години се завръща в Европа, преподава латински, жени се, преживява още един живот, друг, цивилизован и културен, но и това не го задоволява.
В романа е представена широко своеобразната култура на многонационалната Австроунгарска империя, разпаднала се след Първата световна война и променила до известна степен хода на европейската история, а също и интересните наблюдения от Латинска Америка на героя. Но главното за Енрико Мреуле, този типичен западен интелектуалец от началото на ХХ век, който макар и вкоренен в традициите на своята култура, се вълнува и от „други морета”, други цивилизации и култури, се случва в областта на духа. И неговите мисли кръжат главно около философията, поезията, историята и религията. И, разбира се, около вечния въпрос – за смисъла на живота.
За разлика от много днешни склонни към морализаторство автори, Магрис не ни получава. Неговите произведения не са монолог, а по-скоро диалог с читателя, когото приема за съучастник в творческия процес. Историзмът на тази проза, точното възпроизвеждане на реалните събития, ни кара да вярваме в истинността на случилото си. Тази лапидарност или краткост и ясност на стила е твърде близка до поезията в проза на един Тургенев или Бунин.
Действието се развива през първата половина на ХХ век, но културните реминисценции тук стигат чак до епоса на Омир и поезията на Древния Рим. Главният герой, младият интелектуалец е органично свързан със старата европейска култура и твърде малко се вълнува от реалността, в която живее. Макар че през тези години сред неговите съвременници се появяват редица кайзери, крале, президенти, премиери, диктатори като: Франц Йосиф, Виктор Емануил Трети, Мусолини, Хитлер, Сталин, Тито. Всички те остават на заден план в живота на героя. Това е микроисторията на един интелектуалец от Европа от преломния ХХ век. Историята тук е разгледана през призмата на една отделна личност, на един индивид и това е един опит тя да се представи от един homo scribens / пишещ човек/, интелектуалец. Клаудио Магрис иска да ни покани на дискусия – да помислим отново върху вечния екзистенциален въпрос, но също и за това – как творческата личност като избира между Доброто и Злото, може да се противопостави на днешното уеднаквено, унифицирано общество. За него писа още в началото на миналия век друг голям писател, Стефан Цвайг.
Духовният живот на героя от този кратък роман е неповторимо индивидуален, дълбоко приобщен към великата култура на предците ни.
Разказът е зареден с пределна доза хуманизъм. Ако приемем отблизо житейската драма на този затворен и дори егоистичен / на пръв поглед човек/, ще усетим, че всъщност е един от нас и всеки би могъл да се окаже на неговото място. Животът на Енрико Мреуле от Гориция може да се проектира с лекота върху много подобни нему интелектуалци от Европа. През ХХ век те често са били отхвърлени от равнодушното към тях общество. Мечтаели са за друг, различен живот.
Днес политиците с увлечение и патос се опитват да построят една нова Европа на бъдещето. Нашият знаменит съвременник Клаудио Магрис, авторът на прочутия роман- пътепис „Дунав”, ни предлага да си спомним и да помислим за духовното единство на Стария свят, който не познаваше строгите държавни граници. Този забележителен писател- хуманист ни предлага тук едно вълнуващо интелектуално преживяване.
„Другото море” тук
