Лира Литературно-рекламна Агенция
Тома БИКОВ
Не бях чел български трилър от доста време. Всъщност, в последните години не съм чел художествена литература. Ограничавах се с всекидневните политически анализи плюс книги с политологическа и икономическа насоченост. По този начин се опитвах да укрепя вярата си, че не аз съм полудял, а цялата държавна машина и нейната пропаганда се опитват да изградят паралелна реалност, в която да заживеем оттук нататък. Не бях единствен.
Прочетох „Пролетта на емигрантите” от Калин Илиев тъкмо навреме. Не зная как тази книга ще звучи след десет или двадесет години. Би ми било интересно как би се възприела от читателите след време или от чуждестранната публика сега. Може би като фантастика? Или като измислен криминален роман?
Приликите с действителни лица и събития в тази книга са прекалено големи, за да си позволя да се отдам предимно на художествените й качества. Те са добри до степен, че човек прочита романа на един дъх. Много обичам да чета бързо. По-важен е сюжетът. Зад прякорите на персонажите и измисленото име на територията, която обитават повечето от тях, много ясно прозират времената, които живяхме до преди няколко дни. Всъщност това е първият роман, който документира управлението на Бойко Борисов и от чисто журналистическия си опит ще споделя, че много от историите в него наистина са действителни. Чувал съм ги от няколко източника, на които вярвам.
Не зная, защо Калин Илиев е решил да кръсти България на Борисов Нулиа. За себе си имам обяснение. От доста време насам твърдя, че българският преход така и не се случва, защото се въртим в кръг. Също като числото нула. Най-неутралното и най-уникалното в своята безличност число. Числото, което никога не изпада в крайности и което винаги е готово да погълне всяко друго число ако се съгласи да се умножава с него. Всъщност „Нулиа” не е име на територия или държава, а име на период, който може да трае вечно, ако продължим да се въртим в кръг. Така всеки път ще се озоваваме на едно и също място и гневни ще крещим по площадите, че искаме честни избори, свобода на словото и икономика без монополи. Впрочем същите възгласи помня от ранното си детство през 1990 година.
За съжаление романът „Пролетта на емигрантите” е истински в същността си. Той е кратък разказ за криминалната драма, която се разигра в страната през последните няколко години. Прилича на лош сън. На спомен от нещо, което се е случило със сигурност, но не можем да си спомним добре. На предчувствие за нещо лошо, което може да се случи отново.
Персонажите в романа не са нюансирани. Героите са разделени на добри и лоши. Лично аз нямах нужда от нюанси. Имах нужда да прочета подобна книга точно в този момент, когато нюансите между доброто и лошото са вдигнати на толкова висок пиадестал, че двете понятия стават неразличими и се размиват в цинизма на политическите анализи и коментари, които винаги проявяват разбиране и към доброто и към лошото. Зарадвах се от сблъсъка между абсолютното добро и абсолютното зло и от смелостта на автора да не положи никакви усилия, за да ги помири. Често в нашата Нулия полагаме огромни усилия, за да избегнем този сблъсък и да се опитаме да го отложим във времето. Може би затова с времето загубихме сетивата си за свобода и справедливост и ги заменихме с желанията за разгул и отмъщение. Не зная дали ефектът „добри срещу лоши” е търсен нарочно, но е важен и полезен.
И още нещо, заради което „Пролетта на емигрантите” заслужава успех. В България е много трудно да се пише добра литература заради абсурдния характер на живота, който живеем. Едва ли има автор, който може да измисли и систематизира по-интересен сюжет от сюжета на българския живот. Затова в началото написах, че бих се радвал да видя книгата преведена на чужд език и да следя реакциите на чуждите читатели. Това, което тук се приема за достоверно, на запад от България се приема за абсурд.
С
мелостта да се пишат и издават романи в нашата страна заслужава поздравления, защото в България рискът за провал е много по-голям от възможността за успех. Последното не е черногледство, а споделяне на личен опит. Искам да кажа, че имаме нужда от добри примери и от художествен успех и се надявам този успех да бъде „Пролетта на емигрантите”.
„Пролетта на емигрантите” тук
