Вирджиния Улф е страдала от анорексия. Това твърди Ема Улф – роднина на известната писателка. Тя задълбала в тази тема след като видяла снимка на своята леля заедно с Т. С. Елиът от 1932 г., съобщи „Гардиън”. Тогава усетила „момент на припознаване”. „Снимката е на човек, страдащ от анорексия”, казва тя. Самата Ема Улф е имала проблем с хранително разстройство и този месец публикува мемоари, затова как се е излекувала – „An Apple a Day: A Memoir of Love and Recovery from Anorexia”.
Ема Улф започнала да чете кореспонденцията на леля си и на нейни близки. Съпругът писателката – Ленард Улф, отбелязва проблемите, които Вирджиния е имала с храната. Той пише, че е било „изключително трудно да я накараш да яде достатъчно”. Ленард допълва, че понякога е трябвало да сяда до нея и да я подтиква да се храни с часове. Той обаче никога не е споменал думата „анорексия”. „Макар терминът да се появява 1873 г., не се е използвал масово по време на живота на Вирджиния”, споделя Ема Улф.
Хармаяни Лий, която публикува биография на Вирджиния Улф, пише в книгата си, че писателката е имала симптоми, типични за тази болест. „Анорексията обаче се появява при някой, който е обсебен от тялото си. А случая не е такъв. Тя просто не е могла да яде”. Джулия Бригс, също авторка на биография на Улф, е на мнение, че писателката е била анорексичка. Тя обаче пише, че проблемът е продължил няколко месеца.
Докато Ема Улф твърди, че той е продължавал дълги години:
„12 пъти по-вероятно е да си болен от анорексия, ако е имало някой анорексик в семейството ти. Гледайки снимката с Т. С. Елиът се чудя наистина дали не се предава от поколение на поколение. Хармаяни Лий е права – Вирджиния не е била обсебена от тялото си. Аз също не бях, но имах анорексия. Всеки път, когато имам емоционален проблем, не мога да ям. Причината е психологическа, а не желание да си слаб. Същият случай е била и Вирджиния. Когато животът я е натиснал прекалено много, тя е спряла да се храни”.
Книги от Вирджия Улф тук