Марио Варгас Льоса: Хубавата литература е фундаментална за еволюцията на индивидите

17.05.2013 Автори

Марио Варгас Льоса – нобелов лауреат и един от най-значимите автори на испаноезичната литература, беше удостоен с титлата доктор хонорис кауза на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Церемонията се проведе в аулата на университета при голям интерес. Предлагаме ви акценти от неговата академична реч:

За книгите и хората:
„Книгите са единственият начин хората да разберат езика си, да могат да изразяват мислите си добре и последователно с рационалност, творчество и въображение, да предават смисъла и музиката им.Един човек, който е отгледан с добро четиво, има много по-малко предразсъдъци. С книгите заличаваме границите, намаляваме дистанциите, които ни делят един от друг.

За литературата:
„Литературата създава стремежи, които няма как да бъдат открити без добрата литературата. Без литературата любовта щеше да е примитивна, просто сексуално действие.
Когато затворим книгата разбираме колко е беден светът. Защо ежедневието не е като в приказните истории? Защо в реалността го няма това разнообразие? Вярвам, че можем да придадем живот на тези светове чрез фантазията. Няма по-продължителна фикция в живота от литературата – тя ни дава възможност да пътуваме в пространството и времето.
Мнозина мислят, че литературата е забавление, разсейване от ежедневието и време за губене. Хубавата литература не е само едно хоби, тя е фундаментална за еволюцията на индивидите. Прави ни активни, креативни и информирани. Тя е изключително важна за едно живо общество и поправя път към прогреса и цивилизацията.
Литературата е едно удоволствие, което има голяма сила. Не може да бъде същото като един цирк или мюзикъл, защото в противен случай ще възпрепятства човешкия прогрес.
Понякога лошата литература жъне по-големи успехи. За това е нужно да намерим баланса.

За смисъла от култура
„Културата не може да бъде само едно зрелище. Това, което се случва днес, особено в развитите страни, е, че тя е станала едно развлечение, форма за разсейване и всеки път се превръща във все по-голям спектакъл. Културата трябва да поддържа ценностите, да насочва кое е важно, кое не, кое е добро и лошо, кое е красиво и кое грозно. Ако това се изгуби, какво става с нашата епоха?

Четящият човек и политиката
“ Четящите хора са много по-трудни за манипулиране. Те са опасност за режимите, които казват, че животът е добре устроен. А действителността никога няма да бъде добре устроена, никога няма да може да отговори на всички желания“.

За българите и демокрацията
“ Вие българите сте живели под тоталитарен режим. Вие знаете какво е цензура, знаете какво е да ви се налага кое е правилно и кое не. Понякога писателите се чувстват по-добре в тази система, имат привилегии, но цената на всичко това е цензурата на словото им.
На много места, включително България, страна с богати традиции и изживяла толкова дълбока икономическа криза, много хора са спрели да вярват в политиката и институциите. Отсъствието на активност и участие в случващото се може да изяде демокрацията отвътре. Смятам, че това е днешната най-голяма заплаха за европейската демокрация, включително и тази в Латинска Америка. Наслоила се е идеята, че политиката е нещо мръсно, корумпирано, от което трябва да стоиш далеч, като нещо опасно. Демокрацията без участието на гражданите не може да съществува. Трябва да защитаваме тази идея, ако искаме политиката да бъде честна. Това е много важно днес“.

За интелектуалците
„Интелектуалците трябва да бъдат защитници на свободата. Свободата е най-важна, за да има интелектуален и креативен живот. Литературата без свобода е една фикция. Смятам, че в моменти на криза, когато липсва перспектива и рационалност, се намесват интелектуалците“.