Начало / Любопитно / „Песента на Сатаната” от Карл Хамър (откъс)

„Песента на Сатаната” от Карл Хамър (откъс)

“През най-мрачния период на живота ми телефонът звънна. Един непознат мъж ми каза, че познавал майка ми и помоли да се видим. На първата ни среща сподели, че е стар и уморен и преди да умре иска историята му да бъде записана черно на бяло. Искаше да му помогна да напише книга. Попитах го: „Защо аз?“ Никога преди това не бях писал книга. Том настояваше и накрая се съгласих. Разговаряхме месеци наред, а аз си водех записки. После Том ги четеше и ги допълваше и поправяше. Отидох да го видя няколко седмици, след като бях приключил със записките, тъй като все още имах някои въпроси. Исках да науча и повече подробности за това, как той и групата му бяха изфабрикували историята за Рен-льо-Шато.

Карах по тих междуселски път към фермата на Том, с Ана на седалката до мен. Обсъждахме здравословното му състояние. Бях взел Ана от близкото селце. Тя беше възрастна жена, която през последните години веднъж седмично му помагаше в домакинската работа. Когато здравето му се влоши, тя започна да посещава Том на всеки два дни. Когато пристигнахме във фермата, веднага забелязахме, че тежката дворна врата е широко отворена, което беше странно тъй като Том вече не излизаше от къщата, а и беше прекалено слаб, за да може сам да отвори вратата. Решихме, че вероятно е дошъл да го види някой роднина, но тази идея се изпари, като забелязахме, че отпред няма кола. Заобиколихме отзад и влязохме през кухненската врата, която не се заключваше и ентусиазирано започнахме да подвикваме, че сме пристигнали.

Обикновено в отговор получавахме поздрав, но не и този път. С Ана се спогледахме разтревожено и влязохме в дневната. Том не беше там. Изкачването по стълби беше станало прекалено уморително за него и преди време той беше преместил леглото си от спалнята в една задна стаичка на долния етаж. Внимателно отворихме вратата. Открихме го да лежи спокойно на леглото си със затворени очи и ръце върху тялото, точно под гърдите. Беше мъртъв. Ана се прекръсти и въздъхна. Очевидно неговият час беше дошъл по-рано от очакваното. Докато гледах стария човек, забелязах нещо под ръцете му. Повдигнах ги внимателно и намерих карта таро – Обесения. Това беше много странно, тъй като никога не бях чувал Том да говори за таро и бях убеден, че това не го интересуваше. Как беше попаднала тази карта тук и къде беше останалата част от тестето? Огледах се наоколо, проверих в няколко чекмеджета, но не намерих други карти.

Като се сетих и за отворената порта ме обзе мрачно усещане. Очевидно някой е бил тук и не я е затворил на тръгване. Роднина със сигурност не би забравил да направи това. Възможно беше някой друг да е бил на посещение при Том и да го е открил вече мъртъв, но защо не се беше обадил да съобщи? Нима се беше случило нещо по-страшно? Може би Том не беше умрял преждевременно от естествена смърт, а някой му беше дал тласък. Нима тайната служба на някоя мрачна окултна група най-сетне го беше открила и изтръгнала информация от него през последните мигове от живота му? Въртяха се много ужасяващи истории за организации като Опус Деи, която някои хора описваха като „тайната армия на папата“. Картата таро визитка ли беше, или послание от някоя от тях?

В първото издание на настоящата книга по очевидни причини не включих тази подробност за смъртта на Том. Сега го направих, понеже агентът и издателят ми настояваха да дам повече информация на обществеността. Аз все още нямам обяснение, защо Том избра мен да напиша тази книга, но благодарение на него аз израснах духовно и видях, че винаги има изход дори и от най-дълбоката тъма. Чрез него бях посветен в най-прекрасните неща на света. За това съм му безкрайно благодарен.”

Карл Хамър

„Песента на Сатаната” тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

Dobromir_Baychev_

Добромир Байчев: В многообразието е чарът на комедията

Да погледнем отстрани трагикомедията, в която всички на Балканите участваме Добромир Байчев стартира силно с …