Лира Литературно-рекламна Агенция
Испано-перуанският писател Марио Варгас Льоса, една от най-изтъкнатите фигури в световната литература, пристига в България на 16 май.
Той ще бъде удостоен с титлата Доктор хонорис кауза от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на 17 май 2013 г. в 17:30 ч.
Посещението се осъществява под патронажа на Посолството на Испания в България и със съдействието на Институт Сервантес и издателствата „Колибри“ и „Хермес“.
„Поради неговата картография на властовите структури и неговите мощни образи на съпротивата, въстанието и погрома на индивида“ – така Шведската академия синтезира мотивацията си за присъждането на Нобеловата награда за литература на Марио Варгас Льоса през 2010 г. Литературната кариера на испано-перуанския писател преминава през пет десетилетия, през главозамайващи смени на идеологии и политически режими, на фалшиви герои и обречени битки, през стилове и техники на писане, които винаги, в препускащия ход на времето, се опитват да уловят трудната съдба на Латинска Америка и нейната мъчителна, но вечна жажда за свобода.
Роден през 1936 г. в обикновено семейство от средната класа, Марио Варгас Льоса още на 27-годишна възраст публикува първия си роман – „Градът и кучетата“, и незабавно приковава вниманието на критиката към прекалено изискания си и професионален подход към словото. Същата година печели Наградата на испанската критика – дебют, с какъвто малцина могат да се похвалят. През 1971 г. защитава докторска степен по литература с дисертация върху тогавашния си приятел, бащата на магическия реализъм, Габриел Гарсия Маркес. Пет години по-късно обаче двамата се разделят завинаги – Варгас Льоса удря с юмрук колумбийския гений, след което не си проговарят над 30 години, отказвайки публично да разкрият причините за сблъсъка. През 60-те и 70-те Варгас Льоса активно се налага като едно от централните имена на латиноамериканския бум, литературното движение, в което участват също Кортасар, Фуентес и Гарсия Маркес. В този период испано-перуанският автор публикува някои от най-значителните си творби – „Зелената къща“, „Разговор в Катедралата“ и „Панталеон и посетителките“. Варгас Льоса продължава да пише и до днес, като последният му роман, „Мечтата на келта“, излиза през 2010 г.
Освен като едно от най-влиятелните имена на латиноамериканската проза, Варгас Льоса е известен и със своята социална и политическа кариера. Като млад марксист, авторът е един от най-пламенните поддръжници на Кубинската революция и Фидел Кастро. Непосредствено след победата на комунизма фойерверките на идеализма бързо угасват и настъпва дългата нощ на диктатурата, и Варгас Льоса се отрича категорично от своите леви убеждения. Конкретният повод е арестът на поета Еберто Падийа през 1971 г. – акт на цензура от страна на Кастро, който дълбоко противоречи на хуманитарните възгледи на автора. След този случай перуанският писател минава в мъдрия политически център, превръщайки се в опозиция на всички леви и десни авторитарни режими в Латинска Америка. Дългата властова авантюра на Марио Варгас Льоса приключва през 1990 г., когато губи президентските избори в Перу. Същата година, поканен от мексиканския писател Октавио Пас, той произнася в Мексико своята известна реч за същността на авторитаризма – реч, която завинаги хвърля сянка върху света на Южна Америка с фразата „Мексико е перфектната диктатура“.
Книги на Марио Варгас Льоса тук
