Лира Литературно-рекламна Агенция
Людмила ЕЛЕНКОВА
Спокойно повествование за учител в Русенската английска гимназия и житейските трусове, тласкащи живота му в собствена посока. Спокойствието е в нарочно овладения стил – един кафкиански монолог с балкански привкус, преливащ от битовизми, но и пропукан с философски светкавици, заради които всъщност запомняме тази история. Книгата на Людмил Тодоров е екран, на който съзерцаваме типичният българин – малък човек с голям вътрешен свят, но неспособен да го изрази. И обстоятелствата го понасят като шлеп по Дунава, битието независимо от съзнанието поема старата нашенска песен – да се примириш в името на своята устойчивост. Монологът на учителя дразни с пасивността си, и увлича пак заради нея. Вече познаваме такъв човек – той живее в отсрещния блок, пуши мълчаливо на балкона, взема ината си за стоицизъм, върши работа която мрази, развежда се тихомълком, приема грешките на детето си за свои, мъчи се да адаптира ценностите на едно поколение към ритъма на новото. И сякаш не успява в нищо, освен в усилието мъжки да се съхрани. Сладкото отмъщение – да сравним опита на собственото ни “нищо” с това на другия, е разковничето на читателския интерес към романа. Той е разигран по същия начин, какъвто помним от най-хубавите филми на Людмил Тодоров – (“Любовното лято на един льохман”, “Приятелите на Емилия”, “Шивачки”, “Емигранти”).
“Шлеп в пустинята” е завършен щрих на сборника му излязъл неотдавна, наречен просто “Разкази” – (изкушават за паралелен прочит с “Кратка история на самолета” от Захари. Карабашлиев).
Понякога и скептична усмивка е награда за автора, когато образите му се натрапват. Вижте ги добре, преди да махнете с ръка – нищо особено. Може една реплика да преобърне живота ви.
„Шлеп в пустинята“ тук
