Лира Литературно-рекламна Агенция
Днес, 20 април, е Международният ден на свободния печат. Обявен е през 1991 г от организацията „Репортери без граница“, а от следващата година е обявен и от ЮНЕСКО. Като единствена организация в системата на ООН с мандат да защищава свободата на словото и свободата на печата, ЮНЕСКО поставя взаимното разбирателство и диалога посредством медиите в центъра на мисията си. За съжаление медиите в България отдавна нямат лукса да работят свободно и празникът е заменен с PR кампании като корпоративната инициатива за почистване на градинките и пространствата около блоковете, скрита политическа реклама и откровена цензура. Затова ви предлагаме 5 книги, които по един или друг начин засягат темата за ролята на свободния печат и отговорността на журналистиката. Изданията могат да се намерят в книготърговската мрежа.
„Свободата на словото и нейните граници” от Маргарита Чутуркова
Изследването позволява исторически, юридически, научно-популярен и публицистичен прочит и това е едно от достойнствата му, наред с гладкия стил и разнообразната база от източници на информация, които ползва. Текстът е богат в културно, литературно и информативно отношение, професионално разчупен с афоризми на известни личности от Библията до наши дни и гарниран с любопитни приложения, носещи ценна информация за съвременното състояние на журналистика и за читателската ангажираност и осведоменост. Изданието може да бъде разглеждано като първи по рода си сборник, събрал всички важни аспекти на журналистиката, правото на информация, законодателните опити и успехи за налагане на цензура, силата на човешкия глас в модерното виртуално пространство и капаните, които го дебнат. Читателят може да намери себе си в книгата и като обект, и като субект на свободата на словото, да осъзнае както своята отговорност, така и огромните възможности за гласност и получаване на информация, които животът в ХХІ век предлага.
Сред най-големите достойнства на книгата е конкретното и добросъвестно описание на повечето съдебни преследвания, издевателства на властта, както и криминални деяния срещу български журналисти, извършени по време на прехода към демокрация. Именно те дават плътността на повествованието и разкриват зловещата картина на медийната среда в България, в която свободата на словото все още често е проблематична.
„Свободата на изразяване“ (под общата редакция на Красимир Кънев)
Книгата представя международните стандарти, свързани с правото на свобода на изразяване. В нея са анализирани разпоредбите на международните договори, гарантиращи това право, както и относимата практика на международните органи, които ги тълкуват. Анализирана е и практика на национални съдебни органи на страни от Европа и Северна Америка. В книгата се разглеждат и формулировките на правото, възможностите и основанията за неговото ограничаване; свободата на изразяване и защитата срещу обида и клевета; свободата на изразяване и националната сигурност; допустимостта и възможностите за ограничаване на порнографията; свободата на изразяване и защитата на личния живот; ограничаването на словото на омраза; защитата на източниците на информация; правото на достъп до обществена информация; лицензирането на електронните медии и защитата на търговското слово.
„Медиите – между свободата, политиката и бизнеса“ от Иво Инджов
Авторът представя своите интересни идеи и с гражданска смелост и отговорност навлиза в една от най-важните „сиви зони“ в българския обществен и икономически живот.
Изданието е разделено на четири отделни части. Първата част ни въвежда в темата „Корупцията в печатните медии“, втората част се занимава със сивите зони и корупционни практики в медиите, като тук са систематизирани глобални регионални и национални тенденции в развитието на тези процеси.
В третата част е разгледан образът на корупцията в българската песа чрез контент-анализ на публикации в десет национални издания за периода 1991-2009 г.
Четвъртата, последна част „Българските медийни барони“, представлява моментна снимка на състоянието на вестникарския пазар в България. Тя дава представа за структурата на собствеността на 21 национални всекидневника и седмичника, бизнесинтересите на техните собственици, приходите и печалбите на медийните дружества за 2008 и 2009 г. и тиражите на изданията към края на 2010 – началото на 2011 г.
„Глас незаглушен: Радиопредаванията на Дянко Сотиров за България 1955-1960 г.“ (под редакцията на Мариета Станкова )
Книгата припомня на някогашните слушатели на западни радиопредавания за Източна Европа тръпката на забранената истина. На тези, за които Студената война е само история, представя проницателен анализ и оригинален източник за политическите процеси в съветския лагер и съпътстващата ги динамика на международните отношения от периода на десталинизация. Дянко Сотиров е малко познат в България, макар като защитник пред Народния съд и впоследствие дипломат да участва пряко в ключови събития непосредствено след 9 септември 1944 г. В принудителна емиграция той намира призвание в упорита и принципна работа срещу комунизма като политически коментатор. Беседите му от Лондон са ценни свидетелства за съдържанието на идеологическата конфронтация между Изтока и Запада. Тези интелигентни анализи и опустошителни критики на комунистическия режим са сред малкото ефикасни средства за пробив на Желязната завеса.
„Книгата като медия“ от Милена Цветкова
„Не авторът, а читателят има водещо място в медийното битие на книгата. Защото авторът, преди да израсне като такъв, също е бил само читател. Читател е и докато пише. Съдържанието, което е написал, не би могло да е изцяло негово. Преди да го завърши, и той е чел, слушал, черпил идеи, имитирал, копирал от други. Авторът е читател впоследствие и на собственото си произведение. Иначе не би имало преработени или допълнени издания.
Защото авторът не винаги е известен, а и не винаги е човек. Когато казвам, че авторът дори може да не е човек, имам предвид машинно генерираните текстове и книгите, писани от компютър или от робот. Читателят е този, който влива живот в книгата. Няма ли очи, които да я прочетат, книгата е „тухла“. Всички звена в жизнения цикъл на книгата съществуват само заради читателя. Без него и автори, и редактори, и преводачи, и издатели, и търговци, и библиотекари са излишни“, заявява Милена Цветкова.
