Майкъл Конъли е американски автор на криминални романи и трилъри, роден през 1956 г. Неговите книги са преведени на 36 езика и са му донесли много награди от този жанр. Конъли заема длъжността президент на Организацията на авторите на мистерии в САЩ през 2003 и 2004 г. Множество негови книги са достъпни в българските книжарници като „Последният койот“, „Черното ехо“, „Ченгета“, „Хари“, „Петата поправка“, „Законът на Бош“, „Град от кости“ и др. Последната книга на Конъли, „Черната кутия“, отскоро е на българския книжен пазар. Той говори по повод излизането й пред theglobeandmail.com.
––––––––––
Вече 20 години пишете за Хари Бош – 18 книги има за него. Не се ли уморихте вече?
– Не. Има все нови и нови предизвикателства във всяка книга. По този начин намирам повече нови неща и у Хари. Не знам защо, но имам голям късмет с него. Всяка година пиша за него и всеки път имам чувството, че става въпрос за различен персонаж. Хари не ме изморява. Дори след два милиона думи, винаги има още какво да се каже.
Мислили ли сте да го убиете, както Агата Кристи направи с Поаро, Колин Декстър с Морс? Конан Дойл също се опита да направи това с Холмс.
– Преди 5 книги може би щях да ви отговоря положително. Но много се привързах към Хари, главно заради трудния му живот. Освен това, аз остарях заедно с него. Ще се намразя, ако го убия.
Бош е фокусиран и активен, интензивен човек. Не сте ли мислили да промените жанра за него, да го представите в друга светлина?
– Понякога разсъждавам върху това. Бих показал друга гледна точка върху него. От друга страна, това би се отклонило от образа, който му е създаден през годините.
Чух слухове, че ще има телевизионен сериал за Бош. Какво можете да ни кажете?
– Всичко в „Холивуд“ е голяма въпросителна. Но ако кажа, че проектът е в развитие, ще бъде малко. Имаме договор с продуцентска компания, режисьор и сценарист, които са направили сериали като „Закон и ред“, „Наркомрежа“ и „Treme“. Има филми по мои книги, например „Адвокатът с Линкълна“, но има толкова много материали за Бош, че един сериал би покрил по-голяма част, отколкото филм.
Кои писатели са ви повлияли през годините?
– За мен има една голяма тройка, които са си останали винаги мои идоли. Ремънд Чандлър, Рос Макдоналд и Джоузеф Уамбо. С времето обаче започнах да се възхищавам и на Джордж Пелеканос и Джеймс Лий Бърк.
„Черната кутия“ стартира действието си през 1992 г. и става дума за случая с Родни Кинг. Имате ли спомен оттогава?
– Да, разбира се. Тогава работех още като журналист и отразявах първите два дни след инцидента. Имаше много протести – както на булевард „Холивуд“, така и пред църквите. Беше много странна ситуация. Напрежението беше толкова голямо, че реших още първия възможен почивен ден да замина за Маями, за да се откъсна.
Книгите на Майкъл Конъли тук