Лира Литературно-рекламна Агенция
От днес, 19 април, в Русе могат да бъдат разгледани две изложби за богомилите. Едната е в Регионалния музей в Русе, а другата – в Русенския университет „Ангел Кънчев“, съобщиха организаторите за БГНЕС. Темата и на двете изложби е една и съща „Предшественици на Реформацията – богомили, патарени, катари лоларди“. Това е първа по рода си изложба и, в известен смисъл, е и световна премиера. Организатори са Регионалният музей-Русе, Русенският университет „Ангел Кънчев“ и Софийска търговско-промишлена.
Автори на изложбата са проф. дфн Георги Василев от Университета по библиотекознание и информационни технологии и проф. д-р Ален Вюйомен от Университета в Артуа, също член на лабораторията „Идеи, писмена, книжнина“ към Университета Париж-Изток, а консултант е акад.Васил Гюзелев. Тя е резултат на няколкогодишен труд. В нея е включен богат доказателствен материал, че богомилството и неговите западноевропейски разклонения са една от основните идейни струи на европейската Реформация. Освен това, навсякъде, където е преминала богомилската вълна е предизвикала предренесансово оживление: в Босна, в Северна Италия, в Южна Франция, в Англия. Големи автори като проф. Йордан Иванов и проф. Иван Шишманов отбелязват тази връзка, но доскоро тя не бе проучена и първи у нас с нея се зае проф. дфн Георги Василев, чиито изследвания придобиха международно признание. Изложбата се състои от три части: „Богомилство на Балканите“, „Богомилство и свързаните с него движения и култури в Западна Европа“ и „Български апокрифни и богомилски представи в английската култура XII-XIX век“. Последната, трета част е изцяло дело на Георги Василев и почива на научните резултати от книгите му „Българската „ерес“ и английската Реформация (богомило-катарски влияния върху Уиклиф, Лангланд, Тиндейл, Милтън и Блейк“ (2011) и американското издание „Heresy and the English Reformation: Bogomil-Cathar Influence on Wycliffe, Langland, Tyndale and Milton“. Ed. McFarland, 2007.
Тази трета част бе представена като самостоятелна изложба през 2008 г. в Ню Йорк, София и Скопие. Тя е особено убедителна, защото освен идеи представя и величествени образи от произведения на Уилям Лангланд, Джон Милтън и Уилиям Блейк, които претворят епизоди от богомилски апокрифи. Всъщност великата поема на Джон Милтън „Изгубения рай“ започва с почти пряка заемка от „Тайната книга“ на богомилите. Съществено научно постижение на Василев е, че е посочил по какви пътища са пренесени богомилските апокрифи в Англия. Оказва се, че в английската култура съществува цяла тенденция на богомилски и апокрифни влияния, като се започне от XII век и се стигне до XIX век. Изложбата е и една от първите прояви на създадения към Университета по библиотекознание и информационни технологии Академичен изследователски център „Богомилството и Европа“.
За София се планира изложбата да бъде открита през септември тази година.
„Българската „ерес“ и Английската реформация“ тук
„Богомилите и Презвитер Козма“ тук
„Извори за богомилите“ тук
„Тайната на богомилите и мистерията Христос“ тук
„Светият Граал. Съкровището на богомилите бугри“ тук
