В наши дни всеки англоговорящ изговаря средно по един неприличен израз на всеки 140 думи. Със същата честота се употребяват личните местоимения в множествено число – „ние“,“вие“ и „те“. Децата в ангоезичния свят научават псувните много преди буквите от азбуката, а всяко двугодишно дете знае поне една мръсна дума.
Това става ясно от „Кратка история на псуването“ (Holy Sh*t: A Brief History of Swearing) на д-р Мелиса Мор от Станфордския университет, която е вече на англоезичния книжен пазар.
В своя труд тя проследява появата и развитието на нецензурните словосъчетания през вековете, съобщи 24chasa.bg, цитирайки британския „Дейли мейл“.
В съвременния английски език 0,7 процента от съдържанието е изпъстрено с нецензурни думи и изрази, категорична е Мор и добавя, че за псувнята няма граници
Нисшите слоеве на обществото еднакво често прибягват до псувните, както и най-заможните. Най-благоприлична реч употребяват средните прослойки, което се дължи на викторианското наследство на Великобритания. Именно средната класа най-стриктно е спазвала добрия тон, търсейки утвърждаване и евентуално изкачване по социалната стълба. Докато аристократите по това време били в силна позиция и често я демонстрирали чрез нецензурна реч.
Преди повече от две хилядолетия римляните използвали обидни думи, които най-често се свеждали до слабата сексуална активност на мъжете. През Средновековието на преден план излязло богохулството, което наранявало и унижавало вярата на опонента. Повечето мръсни думи и изрази в английския език са останали непроменени от 1000 години. Мор отчита и психологическите ефекти на псувните.
Най-нови проучвания установиха, че сквернословието променя прага ни на търпимост към физическата болка и действа успокояващо.