Ана ЦАНКОВА
Книгата на Румен Василев „Свещеният триъгълник. Българската следа в историята на оперативното масонство“, която преди дни беше преиздадена от „Зенит“, вече може да бъде намерена в книжарниците. Първото издание от 2008 г. беше изчерпано и изследването на масонските знаци в българските храмове от няколко месеца беше неоткриваемо.
Авторът е познат и с историческите си разследвания „Масонската ложа и братството на Левски“, излязло от печат през 2005 г., както и „Масонският код на Българското възраждане“, публикувана през 2011 г.
„Свещеният триъгълник“ позволява няколко прочита. Първият е историческият – авторът е намерил свидетелства, с помощта на които рисува завършена картина на оцеляването на древната общност на строителите в бурните процеси на човешката история. Василев проследява приемствеността им, благодарение на която членове на едно и също братство, зародило се при строежа на пирамидите, строят Соломоновия храм, Партенона, Пантеона в Рим, църквата „Св. София“ в Константинопол, готическите катедрали в Западна Европа, джамиите в Османската империя, както и (и това е голямата изненада) десетки църкви, манастири, къщи и мостове по българските земи през ХIХ в. Книгата разбива митовете на българската историческа наука за това, че Кольо Фичето и плеядата майстори, построили възрожденска България, са били самоуки и неграмотни. Техните „дипломни работи“ и до днес се извисяват непоклатими в цялата страна. В „Свещеният триъгълник“ авторът им отдава дължимото.
Вторият прочит, който книгата позволява, е изследователският. Той граничи с приключение, тъй като подтиква читателя да грабне фотоапарата и да се впусне в обиколка на произведенията на майсторите, за да намери знаците, които те са оставили. Защото как е възможно човек да е бил толкова пъти в Рилския манастир и да не е забелязал „подписите“ на зидарите? Или да не е обърнал внимание на триъгълника с окото в Преображенския манастир? Ще пропусне ли да види и пипне уникалната каменна чешма от ХVIII в. в двора на музея в Брацигово преди ерозията да заличи завинаги уникалните печати на Соломон в двата й края? Дали остана нещо от уникалните масонски стенописи в старата църква в Ловеч, или т.нар. реставрация ги е унищожила безвъзвратно?
Хубавото е, че „Свещеният триъгълник“ дава и трети прочит. Между редовете се крие един деликатен урок по етика, за съжаление останал ненаучен от съвременното общество. Урокът за стремежа към усъвършенстване, както на отделния индивид, така и на цялата общност. Добре е да си го припомним с необходимата доза респект към миналото.
Книгата на Румен Василев предлага интригуващ разказ и за това какъв е произходът на българския национален флаг – въпрос, на който в България досега няма категоричен отговор. Според исторически документ трикольорът бяло, зелено, червено се развява при издигането в степен майстор десетки години преди Освобожението. Като бонус за любознателните читатели авторът предлага речник на тайния език на брациговските строители – т.нар. мещеровски (майсторски) език, събран от езиковеда Стоян Аргиров през 1897 г., както и устава на брациговската обединена ложа от 1894 г.
Както в другите си две книги, така и в „Свещеният триъгълник“ Василев търси кинематографичен ефект на разказа. Повествованието е леко, увлекателно и пълно с любопитни исторически находки.
И накрая да дадем думата на самия автор:
„Това е книга за пътя на познанието и умението да се строи, за хората и принципите, които са го съхранявали. Бях изкушен да надникна извън легендите и да потърся логичните обяснения за невероятната им организация, съхранена през хилядолетията. Да намеря българския принос в този загадъчен път.
Това не е книга от типа атлас по архитектура. Тя не е и специализиран труд по християнска и масонска символика. Тя дори и не е завършена, защото е едно постоянно пътешествие, което може да започне след нейното прочитане. „
Приятно пътуване!
„Свещеният триъгълник. Българската следа в историята на оперативното масонство“ тук
Книгите на Румен Василев тук