Лира Литературно-рекламна Агенция
На българския книжен пазар излезе „Доведете труповете” – бестселърът на Хилари Мантел. С тази книга продължава безпрецедентната серия от успехи на английската писателка. Авторката на „Вълци”, която през 2009 г. спечели най-престижната британска литературна награда „Ман Букър”, сътвори история – на 16 октомври миналата година получи втора награда „Ман Букър” с продължението на сагата от епохата на Тюдорите. Тя стана първата жена и първият британски автор, удостоен два пъти с отличието. С „Доведете труповете” тя спечели и британската награда „Коста” за книга на годината, както и наградата „Дейвид Коен”, известна като „Британския Нобел”.
„Доведете труповете” е обявена за най-добра книга на годината от: „Ню Йоркър”; „Тайм”; „Ю Ес Ей Тудей”; „Економист”; „Лос Анджелис Таймс”; „Уолстрийт Джърнъл”; „Чикаго Трибюн”; „Ентъртейнмънт Уийкли”; „Файненшъл Таймс”; „Сан Франциско Кроникъл”; „Сиатъл Таймс”; „Ню Йорк Дейли Нюз”.
Предлагаме ви интервюто, което Мантел даде за „Амазон” и в което говори за “Доведете труповете”.
–––––––––––––––-
История на книгата.
– “Доведете труповете” е втората част от трилогията ми за Томас Кромуел – първи министър на Хенри VIII. От години храня интерес към Кромуел и исках да изляза извън рамките на негативното му представяне в съвременната история и литература. Несъмнено той е бил безмилостен мъж, но не повече от други политици от неговото време, а освен това в лицето на Хенри – човек с доста буен нрав – е имал прекалено взискателен ръководител.
Колкото по-бързо се отърсите от предразсъдъците си за Кромуел, ще откриете един умен, предприемчив, издръжлив и позитивен мъж, чиято история си заслужава да бъде разказана. Той е бил водеща фигура в двора на Хенри за почти десет години и когато погледнем на събитията от неговата гледна точка, те изглеждат много по-различни от историите за Тюдорите, с които сме израснали.
Първоначално смятах, че ще разкажа историята само в една книга. Но колкото повече напредвах с “Вълци”, толкова повече откривах богатството и дълбочината на историята. Бях доволна, че не изпълних плана си. Сега вече проектът ми ще достигне развръзката си в „The Mirror & The Light”, книгата, която в момента пиша.
По какво “Доведете труповете” се различава от “Вълци”?
– “Вълци” обхваща голям период от време, описвайки ранните години на Кромуел и връщайки се към предишния век, за да ни покаже силите, изградили Англия, преди той да се роди. Основното действие в книгата обхваща няколко години, до юли 1535 г. – до деня на екзекуцията на политическия опонент на Кромуел – Томас Мор.
Действието в “Доведете труповете” обхваща само девет месеца, като се концентрира основно върху трите седмици, през които втората съпруга на Хенри – Ан Болейн, е арестувана, съдена и екзекутирана за измяна. Следователно това е едно много по-концентрирано четиво. Щом веднъж се подхваща сюжетната линия, засягаща Ан, няма отклонения в сюжета и напрежението расте, колкото повече наближава смъртта й.
Не е нужно да сте чели “Вълци”, за да прочетете “Доведете труповете”, защото книгата си е завършена сама по себе си. Но смятам, че преживяването за читателя ще е много по-дълбоко, ако започне с първата книга и проследи развитието на героя.
Какво имате на бюрото си, на стената си, каква е гледката през прозореца ви? Опишете ни пространството, в което пишете. Къде отивате, ако не може да пишете там?
– Кабинетът ми е в моето жилище на крайбрежието в Източен Девън. Пред бюрото си имам голям прозорец, който гледа към каменист бряг и към морето. На широкото ми бюро от борово дърво стоят единствено лаптопът ми, бележките ми и дневникът ми, както и сребърен часовник, който показва колко е часът в най-големите световни градове. Поставката ми за мишка е с портрета на Томас Кромуел от Холбайн – съпругът ми я изнамери отнякъде. Държа химикалките и маркерите си в порцеланова поставка с изображение на Хенри VIII, купена от Лондонската национална портретна галерия. Вляво от мен има бяла дъска, която използвам, за да планирам всяка глава, докато пиша, както и за да записвам всякакви прехвърчащи мисли – ако съм в друга стая, тичам именно към бялата дъска, за да съхраня фраза, която се страхувам, че ще ми се изплъзне. Въпреки това мога да пиша навсякъде. Отдавна съм се научила да написвам и пренаписвам параграфи на ум. Освен това пиша и в бележниците си, докато пътувам във влака към Лондон. Мога да пиша и в кола. Все пак трябва да добавя – само докато се возя.
Какво/кого слушате, докато пишете? Защо? Как (със слушалки, на компютър, по радиото)?
– Чувам морето. Няма нищо по-хубаво от това. Шумовете не винаги ме разсейват, но ако пусна музика, бързо преставам да я чувам.
Какви помощни средства ползвате? Химикалки? Бележници? Компютър (Mac или PC)? Специален софтуер?
– По-голяма част от работата си пиша на ръка. Обичам да пиша на ръка, но имам два начина на писане – единият е доста краснописен, а другият е колкото се може по-ясен и четивен – по този начин пиша, когато си водя записки. В определен етап късам страниците от тефтера си и ги подреждам в папки, а след това сядам директно на компютъра. Пиша на компютър още откакто работех по третата си книга, но съм достатъчно възрастна, та да помня трудоемкото писане на машина и замазаните и зацапани с индиго копия.
Какво пишете? Четете ли нещо, за да доусъвършенствате вече написаното или за да се откъснете от своя текст?
– В общи линии предпочитам да не чета литературни произведения, когато съм в активен творчески процес, защото ми е трудно, когато съм се посветила изцяло на едно произведение, да се потопя във въображаемия свят на някой друг. Вместо това чета трескаво вестници, медицински книги, психология, социални изследвания. Но основна част от четенето ми е посветено на проучвания за романите ми. Ако попадна в творческо затруднение, ако изреченията ми започнат да ми се струват суховати, тогава ми помага четенето на поезия. То възстановява усещането ми за ритъм.
Правите ли нещо специално, за да се вдъхновите? Упражнения? Разходки? Сън? Хобита?
– Два са сигурните метода за мен. Ако изпадна в затруднение, докато описвам дадена сцена, влизам под душа. Когато сте под течаща вода, изреченията също започват да “текат”. Ако и това не помогне, сънят е добро решение, защото когато се събудя, съм пълна със свежи идеи.
Но ако всичко излезе извън релси, ако съм претоварена и умствено уморена, разходка по брега на морето помага. Винаги съм искала да живея близо до море и вярвах, че ще ми се отрази добре. И работата по “Доведете труповете” доказа правотата ми. Само за една година тази книга се превърна от две кутии с бележки в роман.
Фото: © Joshua Irand
Свързани заглавия
Хилари Мантел с втори “Букър”
Хилари Мантел: Няма място за самодоволство в живота на писателя
Два трика за писането от Хилари Мантел
Победител от конкурс за художници ще рисува Хилари Мантел
Наградените с „Букър” книги на Хилари Мантел ще бъдат превърнати в пиеси
„Доведете труповете“ тук
„Вълци“ тук
