Светла Иванова: Една от мечтите ми е да имам малка книжарничка

27.03.2013 Интервюта

Светла Иванова е родена в Казанлък през 1982 г. Била е в школа за фотомодели, печелила е няколко конкурса. Занимавала се и с модерен балет и народни танци. Учила е фризьорство, ресторантьорство, школа за манекени, йога. Завършила е педагогика в СУ „Св. Климент Охридски”. Изкарва магистратура в НБУ. Тя е едно от най-популярните имена в съвременната българска поп и хаус музика, авторка е и на 4 книги
На Благовещение, 25 март, Светла Иванова отдели час да препоръчва своите любими книги на клиентите на столичната книжарница „Хеликон-Шишман”.
–––––––––––

Как се чувстваш след един час като книжар?
– Мога с желание да работя тази работа. Забравям се в книжарниците. Хората си влизат с някаква цел. Аз съм с елек, с бадж, посрещам. ВИП книжарят е много важен, защото каквото той препоръча, обикновено хората си го купуват. Но имам чувството, че хората не влизат просто така в книжарница, а с някаква цел. Не разполагат с много пари и отварят вратата: „имате ли това“, „нямаме“, „имаме“ и си заминават. А аз наистина мога да живея в книжарница. Мога да изкарам часове, не веднъж, а всеки ден. Една от мечтите ми е да имам една малка книжарничка, такава с масички, в която да си пия кафенце, да си пиша книгите, да си говоря с хората за различни книжарници.

Кога намираш време за четене?
– С две деца вече по-трудно да се предам на магията на четенето. Опитвам се да издебвам такива моменти, в които едното се е заиграло, другото спи… Обикновено чета по няколко книги наведнъж. Хващам тази, която ми съвпада с настроението. Има книги, които не искат много да се съсредоточаваш, вървят си така. Като например Фредерик Бегбеде („Помощ, простете“), прочетох я за един ден, въпреки че децата бяха около мен. Просто има такива книги, които се четат на един дъх. Аз самата се старая така да пиша така. Не искам да седна да чета с речник до мен. Така пиша, така чета.

Музиката и писането как се съчетават?
– Започнах да пиша…преди време написах един разказ. После още един. После ми хрумна, че имат нещо общо и мога да ги свържа. Така започнах. Но още ги пазя и като отделни разкази. Когато Вихра се появи в главата ми много държах да е коренна моя противоположност. Хората да не я свързват с мен, да е много различна. За мен самата беше провокация, някакво бягство, да пиша за друг човек. Моето ежедневие всъщност е много скучно – уж ми се случват много неща – песни, записи, двд-та и може да изглежда толкова много неща. Но всъщност ми е много подредено. Пиша всеки ден. Ако не го направя ден-два и ми се струват изгубени дни. Чувствам вина. Даже се случва – лягам си, после ставам веднага, за да напиша нещо, може да са пет реда, но да ги напиша. Не чакам да ме удря нищо. Пиша заради самото писане. Не чакам някоя интересна история, която да ми разкажат, за да започна книга. Прави ми голямо удоволствие – да си играя с думите. Писането е по-скоро самотно занимание. В това е разликата с пеенето. Издаването на една песен е свързано с толкова много хора, повече от колкото участват в издаването на цяла книга.

Би ли дала книгите си на децата си?
– В началото исках да създам отрицателен образ. После обаче много момичета започнаха да ми пишат, че се откриват в нея. Нормално е да е така, в нейния живот има много случки от живота на мои приятелки. Смятам, че децата трябва да са запознати с всичко. Радвам се, че мога да съм свободна като пиша. Когато една жена не нарича нещата с точните имена и това започва да си личи. Децата ми ще видят, че не съм аз в тези книги. Предпочитам да прочетат такива книги, а не да водят такъв живот.

Интервюто взе Елена Бойчинова

Книгите на Светла Иванова тук