Людмила ЕЛЕНКОВА
“Един след полунощ” е книга, която принадлежи на април. Защото прескача точното време, хвърля се като дете към скъпоценна играчка, овладява напора на словото, преди да е изпепелило всичко.
Есета, миниатюри и фрагменти пишат мнозина. Но лекотата, задължително условие за четивност, постига човек търкалял се дълго в нозете на някоя муза. При Керана Ангелова те са доста. Странджа – митично извисява ръст в спомените й, Бургас – сега зарежда делника й, литературата – винаги е нейно огледало.
Тези откъслеци мемоарна проза вършат добра работа ако търсите подходящите думи за любим човек, от тях спокойно може да се учите на творческо писане, защото са гъвкави упражнения по стил, или да си сверите часовника за суета с големите творци, цитирани тук. Нищо чудно да се заразите с вяра, която досега ви е липсвала, преди да осъзнаете колко уязвима метафора е тя. И тъй като ще поискате още омагьосваща словесност, в романите на Керана Ангелова – “Елада Пиньо и времето”, “Вътрешна стая” , “Улицата на пеперудите” , има в изобилие. Наградите и отзивите за тях говорят достатъчно.
“Един след полунощ” – в случай, че не ви се спи. При такъв текст затваряйки очи, се пробужда друго сетиво, от онези, които човек скатава дълбоко в себе си. Всичко ли трябва да излиза на светло?
“Един след полунощ” тук