Зюлфю Ливанели – известен в България с романа си „Щастие” , а в родината си, като „турският Боб Дилън”, ще посети София. Визитата му е свързана с премиерата на книгата му „Серенада”, която ще бъде до дни на книжния пазар. Романът му се превърна в събитие в Турция. Продадени са от него над 200 хил. копия. Българската премиера ще се състои на 21 март от 18 ч в зала 7 на НДК (София).
Зюлфю Ливанели е един от най-обичаните и най-популярни турски интелектуалци. Роден е през 1946 г. в Ългън, Източна Турция. След преврата от 1971 г. е принуден да емигрира и живее в Швеция, Франция и Гърция. След завръщането си в Турция през 1984 г. става една от най-влиятелните личности в културния и политическия живот на страната си. Творец с много таланти, той е известен композитор, писател, филмов режисьор, политик и журналист.
Музикалните му произведения са издавани в много европейски страни и в Съединените щати. През годините изнася десетки концерти в Турция и чужбина, като печели голяма известност в Гърция, Германия и Холандия. Работи със световноизвестни звезди, като най-дългогодишно е сътрудничеството му с гръцките певци Микис Теодоракис и Мария Фарандури. През 2010 г. участва в концерта на групата U2 в Истанбул. Филмът му „Желязна земя, медно небе”, в който работи заедно с продуцента Вим Вандерс, получава наградата за най-добър чуждестранен филм на фестивала в Сан Себастиан през 1987 г. През 1986 г. заедно с Микис Теодоракис основава Комитет за турско-гръцко приятелство. Същата година участва във форум на световноизвестни творци, организиран от Чингиз Айтматов, където се среща и с Горбачов. Това познанство продължава много години и ражда книгата „Разговори с Горбачов за революцията”. През 1994 г. Ливанели е кандидат за кмет на Истанбул. През 1995 г. подема кампания срещу насилието по телевизията и получава подкрепа чрез подписка, обединила 400 хиляди души. От 2002 до 2006 г. е депутат в турския парламент. Привърженик на идеите за демократична, справедлива и толерантна държава, Ливанели участва в авторитетни международни форуми, конференции и инициативи. Изнася лекции в университетите „Харвард” и „Принстън”. От 1996 г. Ливанели е посланик на добра воля на ЮНЕСКО.
„Щастие“ на Зюлфю Ливанели тук
Стига вече с тези турци, наводниха книжарниците с трекокласната си литература.. Дори Орхан Памук не е кой знае какво, макар че е Нобелист.
Продажни издатели, заради щедрите субсидии от Анадола
бълват непрекъснато тези турски боклуци като теле сапунките и замърсяват
книжния ни пазар. Стига вече! В българското книгоиздаване има толкова бели петна, за да опираме до анадолските писачи!
До господин Петров.
Съгласен съм, че повечето книги от турски автори, които се появиха напоследък са с доста съмнителни литературни качества. Но в случая на Ливанели не мога да се съглася, тъй като това е един много голям композитор, писател, най-общо казано – творец с безспорен принос за издигането на националната култура на Република Турция, заслужаващ вниманието на българската общественост.