Лира Литературно-рекламна Агенция
Емилиян Станев е определян за един от най-талантливите писатели на новата българска литература в учебниците за VIII клас. Помним блестящите му „Крадецът на праскови”, “През гори и води”, “Чернишка”, “Търновската царица”. Филолозите познават “Иван Кондарев” и “Антихрист”, широката публика – едва ли.
Роденият преди 106 години във Велико Търново автор започва да пише преди Девети септември 1944 г. и е сред онези, на които им се налага да оцеляват в грубата и едностранчива идеология на примитивния социалистически реализъм. Романът му „Иван Кондарев” има сходна съдба с тази на „Тютюн” – подложен е на масова критика заради „буржоазни залитания”. Спасява го това, че сюжетът е поставен в епохата на Септемврийското въстание, за разлика от героите на Димитър Димов.
Оцеляването на писателското поприще праща Станев в историческата проза за далечното минало. По ирония на съдбата Първият го поканва в ловната си дружинка, воден от суетата си да се обгражда с интелектуалци. Казват, че Станев му се опънал по въпроса за Македония и никога вече не попаднал в „елитната” компания. Макар и малко на брой изследванията за писателя лека-полека се появяват. Все още сме в очакване на пълната му биография.
Книги от и за Емилиян Станев тук
