Начало / Критика / Минимализъм с „Енсо“ на Владислав Христов

Минимализъм с „Енсо“ на Владислав Христов

Андриана СПАСОВА

Дебютната книга с поезия на Владислав Христов „Енсо“ на издателство „Ерго“ е един от акцентите в българската литература за отминалата 2012 г. Стихосбирката е поставена на фокус с номинацията й в осемнадесетия национален конкурс за поетична книга „Иван Николов“, организиран от Божана Апостолова (изд. „Жанет 45“). Съставът на журито – Мирела Иванова (председател), Иван Ценев и Ани Илков, предполага висока степен на взискателност и компетентност за подбора на най-силните поетически книги. На официалното церемония в Националната художествена академия на 20 декември 2012 г. журито накратко разясни мотивите за отличаването и предимствата на всяка една от шестте номинирани книги . Енсо” на Владислав Христов е представена като „книга, впечатляваща с вътрешните обеми на лаконичността, кратки стихотворения, които се разгръщат в многоказване, в отключване на тъмното“ . Извън това социално признание, стои самата поетика на „Есно“: тя е книга, граничеща с вътрешното си желание за постигане на съвършена „изчистеност“, за преминаване отвъд излишествата и подробностите.

Поезията на Владислав Христов е напълно хармонизирана с експериментите му в областта на литературата и фотографията. Лесно може да се улови връзката между начина на написване на „Енсо“ и личните успехи на автора й. Той е един от 100-те най-креативни хайку автори в Европа за 2010 г. и член на световната организация The Haiku Foundation. Фотографското око на Владислав Христов му дава възможност да прави снимки чрез стиховете си и съответно да фокусира кадрите през поетична концепция. Стилистиката и метафоричността на „Енсо“ е продължение от дебютната му книга с кратки прози „Снимки на деца“, 2010 г, което на формално ниво се улавя и в повторените заглавия („Гленда”, „Джони уокър”).

Стремежът към концептуална цялост и естетиката на погледа в „Енсо“ се откриват на няколко равнища. Красивото и семпло дизайнерско оформление на корицата от поета Иво Рафаилов се допълва от самото заглавието на книгата . Съдържанието й наброява повече от осемдесет стихотворения, писани през последните десет години. Текстовете са подредени подобно на природния естествен кръговрат младост-зрялост-старост в три основни цикъла – „Острови“, „Бързи влакове“ и „Дрешници“. Финалният поетичен текст във всеки един от тях предполага началния на следващия, като същевременно отваря нови перспективи. На първата страница на мястото на посвещение Владислав Христов въвежда читателя през фокуса на японската естетика с цитата от Канджуро Шибата: „Енсо се прави със същото спокойствие, с което ръката гали или отсича човешка глава”. Подобно на дзенбудиското рисуване на енсо, при което е най-важно размахът на тялото/духа и премахването на всякаква мисъл, поетичната образност се заиграва с идеята за празнотата и издълбаване на смисъла „навътре все по-навътре“ („Открити морета“). Минималистичното изкуство е автентичната стилистична особеност в поетиката на „Енсо“.
Подобно на японските писатели, които рисуват енсо като духовно упражнение и водене на дневник, Владислав Христов използва източната техника за писането, прицелена към настоящето и мига. Но по западен образец той настоява върху практиката на непрекъсната редакция на текстовете с цел премахването на прилагателни и обстоятелствени пояснения, на всички онези допълнителни описания, за да остане ядката на текста – „досадно е това изброяване / особено когато на терасата/ няма нищо друго освен / една гола жена.“ („Терасите“). Закръгленото движение на поетичния поглед се проследява от редуването на топографските посоки в стихотворенията. Източното съзерцание в хайку творбите от втория цикъл („обра ме времето и избяга / как да се прибера в къщи / толкова стар.“ – „На връщане от“) преминава в ироничното напрежение на Запада („ти тръгваш от точка А аз от точка Б / но така става че никога не се срещаме“ – „Грешен отговор“). Изтокът доминира в тази поезия като възможност за отърсване от негативите на урбанизацията и глобализацията.

Екзотиката и лекотата на Юга–(“тъй ще изчезнат октоподите / русалките и цялата морска митология“ – „Ефес в далечината“) контрастира от студената вълна на отчуждение на Севера („лодките стърчат от леда като зъби / на праисторическо чудовище“ – „Късно сещане“). Интимният свят в „Енсо“ в опита си да намери език на любовта се потапя в екзотиката на океани, сменя с лекота топографиите, влива от ресурса на митичното, за да се научи да чете азбуката на „бръчките край очите й“.

Неочакваните обрати, характерни за кратките форми на наративния изказ, са едно от най-ценните качества в поетиката на Владислав Христов. Парадоксалното или иронично отношение на героя към сериозните проблеми на личното му битие са онзи търсен от автора ефект на изненада и недоумение у читателя, който наново е изкушен да прочете стихотворението. Ритъмът на „Енсо“ има своята вътрешна логика, която търси центъра в кръговата композиция на тематично и външно ниво. Поетиката се движи на границата между силно сетивната естетика и прецизната самокритичност. В празнотата на кръга се съдържат смислите, които поетът остава сами да запълним в опитите да нарисуваме своето енсо.
–––––––-
Енсо (калиграфски символ от японски 円相 – „изображение на кръг”)

 „Енсо“ тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

eliott-reyna-kcT-7cirBEw-unsplash

Скролването ни пречи да прочетем над 300 книги годишно

Отделяме все повече време за смарт устройства Губим го напълно неосъзнато – сякаш изключвайки от …