Лира Литературно-рекламна Агенция
За него германският белетрист и драматург Лион Фойхтвангер казва:
„Този изключително надарен поет пръскаше във всичко, което създаваше, зародишите на мисли и духовни движения, предопределени да поникнат за истински живот едва след време. Той бе убеден, че всяко жизнено произведение расте от собствените си сили и укрепва въздействието си, че се променя с всеки читател или слушател, до когото достига. Неговите творби са създадени върху тази предпоставка, тъй че едва бъдещето ще разкрие цялата широта и богатство на творчеството му.
Сам Брехт смяташе всичко, излязло изпод перото му, за нещо незавършено: нещо, на което предстои развитие. Книги, публикувани отдавна, пиеси, които бе поставял безброй пъти, за него все още си оставаха ненапълно готови, и тъкмо работите, които му бяха най-присърце – „Света Йоана от кланиците“, „Добрият човек от Сечуан“ или „Кавказкият тебеширен кръг“ – той смяташе за фрагменти. Подобно на друг един велик немец, вълнуваше го не толкова завършването на произведението, колкото работата над него.
Той се вслушваше жадно във всички предложения и възражения и щом съмненията или съветите се окажеха достатъчно убедителни, начаса пристъпваше за хиляда и първи път към преработка на вече създаденото, дори ако това означаваше, че ще трябва да започне всичко отначало.
Чрез този метод на работа Брехт достигна до онова изключително силно въздействие на творбите си – те принуждават зрителя или читателя сам да довежда започнатата работа докрай, подбуждат го да спори с Брехт, да се съмнява и да се съгласява с него.
При все че наричаше драмите си „учебни пиеси“, Брехт в никакъв случай не се смяташе за „наставник на нацията“. Той имаше съзнанието, че „нищо не знае“ и бе готов, и се стремеше да учи от другите. Той искаше да подбужда, искаше да разговаря и спори с другите, да им помага да мислят.
Това „сократовско качество“ преминава през цялото творчество на Брехт. Произведенията му не оставят читателя, карат го да се задълбочава в тях, привличат го с нова и нова сила.”
На днешния ден, 10 февруари, е роден поетът, драматургът, режисьорът, и теоретикът на изкуството Бертолт Брехт (1898 – 1956). Произхождал от богато семейство, но се увлича по учението на Марк за класовата борба. Никога обаче не встъпва в комунистическата партия. Учил е медицина и литература в Мюнхен. След установяването на националсоциалистическа диктатура в Германия емигрира в Дания, а в родината му неговите творби са публично изгаряни и му е отнето германското гражданство. В Дания създава драмата „Животът на Галилей“ (1938) и написва прочутите си „Свендборгски стихотворения“ (1939). През 1941 г. се преселва в САЩ с напразната надежда да намери поприще като сценарист в Холивуд. През 1947 г. е подложен на разпити от Комисията за антиамериканска дейност и набеден като комунист, едва успява да избегне затвора. През 1948 г. Брехт се завръща в Германия и заедно с жена си създава световноизвестния театър „Берлинер ансамбъл“, където поставя преди всичко свои творби. Умира в Берлин и е погребан до своя учител по диалектика – философа Хегел.
Избрано от Брехт:
Няма проблем да се колебаеш, стига след това да продължиш напред.
Който се бори, може да не успее, който не се бори, вече се е провалил!
Държавата трябва да е така устроена, че между облагите на единиците и облагите на обществото да няма разлика.
Изкуството не е огледало, което отразява света, а чукче, с което да му придадеш форма.
Какво е ограбването на банка, в сравнение с основаването на банка?
Лекомисленият човек, не знаещ истината, се изразява абстрактно, високопарно и неточно.
Най-важното е да се научат хората да мислят.
„Ние“ – това е повече, отколкото „аз“ и „ти“.
Потисниците от различните епохи не се крият под една и съща маска.
Често истината ни изглежда вероятна само с помощта на малки лъжи.
Книги от Брехт тук
