Начало / Критика / Издават се книги, пълни с грешки, защото се пести от коректор

Издават се книги, пълни с грешки, защото се пести от коректор

Четенето на книги е основен фактор за грамотността,  казва в интервю за “Всеки ден” езиковедът Емилия Пернишка. Тя е член кореспондент на БАН и автор на множество речници. Поводът за интервюто е статистиката, оповестена ден по-рано, според която 40% от учениците ни са напълно неграмотни.

“Четенето помага да се запомни как се пишат някои думи, да се свиква с правописа. Чрез четенето човек усвоява много по-богата лексика. Истинското богатство на езика идва от книгите, независимо дали са написани от класици или от съвременни автори. Моят съвет е: четете колкото се може повече книги”, казва Емилия Пернишка.

Според нея едно от най-сложните неща в българската граматика е пълният член. “Правилото за него е изкуствено и е въведено преди много десетилетия. Има обаче синтактични и смислови основания за неговото съществуване и смятам, че няма защо да се пипа засега. Не може пълният член да е нашето извинение дали сме грамотни или не. Твърдо съм „за“ оставането на пълния и краткия член в нашата граматика”, казва тя. На второ място по сложност класира поставянето на запетаи.

“Неграмотността за гимназиалните ученици е някакъв приемлив процент, ако се имат предвид членуването и поставянето на запетаи. Това са двата възлови въпроса, които показват степен на неграмотност”, анализира ситуацията езиковедът и добавя: “Прави ми обаче впечатление, че някои издателства не си наемат коректор. Винаги коректорът е този, който въвежда в печатните книги пълна грамотност. Сега цари този хаос, защото се избягват разноски за коректор, понеже издателствата нямат пари. Но така пък излизат книги с много грешки. Недопустимо е да се печатат книги, пълни с правописни грешки. Това е грозно излагане пред културния българин. Има достатъчно интелигентни българи, които четат книгите и се възмущават”.

Емилия Пернишка все пак признава, че като цяло е факт, че грамотността у нас спада и отдава това на спадналия престиж и изисквания в специалността българска филология.

“От лоши учители няма как да излязат добри ученици. Ако преподавателите са настойчиви и поне веднъж месечно повтарят на учениците основните правила за пълния член и за запетаите, те ще ги запомнят и няма да ги грешат. Смятам, че в клас трябва да се правят повече диктовки и съчинения, за да се набият тези неща в съзнанието и нацията ни наистина да не стане напълно неграмотна”, казва тя.

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

AAAABQU8LfvflLbWoWwznrf2GXx6lAdu0AcKYU49aiTtcoQnQZMCsLhqaDiWF2ttWYqDhtScSso3QEnm9sAaw-KomUcwVbHy

„Нетфликс” превърна в мания исторически романс

„Херцогът и аз” стана най-продавана за броени дни Книгата излиза още през 2000-а и е …

7 Коментари

  1. Ако изключим заглавната част, в тази статия има само едно притеснително изречение: „Емилия Пернишка все пак признава, че като цяло е факт, че грамотността у нас спада и отдава това на спадналия престиж и изисквания в специалността българска филология.“

  2. Що за книга е, ако е пълна с грешки?

  3. Затова пък конструкцията „езиковедът Емилия Пернишка“ е не просто грешка, а гавра с българския език. Някой май много мрази женския род.

    • Филолог

      Естествено, че езиковед е правилно. Питайте в БАН и СУ. Там жените се обръщат една към друга с „Колега“. Може да не ни звучи добре, но е факт.

  4. Естествено, че „езиковедът“ е правилно за мъж, а „езиковедката“ – за жена.
    Ако в БАН и СУ твърдят нещо друго, изведнъж става ясно защо грамотността в България е такава, каквато е.

  5. Василена

    Правилно е „езиковедът“. Формата за мъжки род се приема за правилна при образуването на титли, звания и длъжности.Как ви звучи: адвокатката, докторката, професорката, доцентката? На мене лично ми звучи доста несериозно.

    • Правилно е „езиковедката“.
      Формата за мъжки род се използва само при титли и обръщения, където никога не е членувана.