Известен е с арогантността си. Имал е мнение за всичко. Обичал е алкохола, покера, наркотиците, хубавите жени. На сметката си има 6 брака и девет деца (едното е осиновено). „Развил съм някакъв перверзен апетит за слава, дори понякога да я мразя”, казва няколко години преди смъртта си.Първият му роман – „Голите и мъртвите”, излиза през 1948 г. Заедно с Труман Капоти, Том Улф и Джоан Дидиън разчупват стария журналистически канон, вкарвайки литературата в репортажите. Едгар Лорънс Доктороу го определя като „шампион на репортажите”, но заради заядливостта и самохвалството му Гор Видал, Том Улф и Труман Капоти са сред най-изявените му неприятели от писателските среди. Автор е на 40 романа. Всеизвестен е с жестоката си критика към недъзите в американското общество и политическите партии. Носител е на два „Пулицър”-а.
На днешния ден, 31 януари, е роден писателят, публицистът, драматургът, режисьорът Норман Мейлър (1925-2007). Баща му Айзък Мейлър е бил счетоводител, роден в Южна Африка, а майка му Фени Шнайдър е ръководила бюро за домашни помощници и за медицински сестри. Корените му са еврейски.
Израства в Бруклин в Ню Йорк и през 1939 г. постъпва в Харвард. Там изучавал инженерни науки, като същевременно се занимавал с писане. На 18 години публикувал първия си разказ, за който спечелил награда в колежа. След като завършил през 1943 г. влязъл в армията и участвал във Втората световна война. Учил е в Сорбоната.
Романите и публицистиката му винаги са предизвиквали полемики – и сред критиците, и сред феновете му. Искал е да напише книга, която да го постави редом до Толстой и Хемингуей. Да края на дните си отказва да сложи компютър на бюрото си. Пишел с химикалка.
Ето и някои от хапливите му изказвания, мнения и оценки:
Писателят може да расте като човек, но може и да се смалява. … Неговото любопитство, реакцията му към живота не трябва да намаляват. Ще бъде фатално, ако се свие, ако започне по-малко да се интересува, по-малко да съчувства, ако замръзне до точката, където животът губи своя вкус, и страстта му да разбира на хората се смени с умора и отвращение.
Културата заслужава огромни жертви. Без култура ние всички ще станем зверове.
Всеки ден се раждат нови лъжи – лъжи от страниците на вестниците, шокиращи новини от телевизионния екран и сантиментални измами от киноекрана
Разликата между написването на книга и излизането по телевизия е като разликата между зачеването и създаването на бебе в епруветка.
Ако някой не е достатъчно талантлив, за да стане писател, не е достатъчно умен, за да стане адвокат и ръцете му треперят твърде много, за да извършва операции, той става журналист.
Америка… се е изгубила в телевизията. Защото в рекламата лъжливостта и манипулацията са издигнати до нивото на вътрешните ценности на рекламодателите. Прекъсването [за реклами] се счита като съпътстваща необходимост за пазара. Преди се е считало, че седем-осемгодишните могат да четат непрекъснато в продължение на час или два.Но те вече не го правят. Навикът е изгубен. На всеки седем до десет минути детето бива прекъснато от реклами по телевизията. Децата са свикнали с мисълта, че в тяхна изгода е да бъдат прекъсвани. В резултат те повече не са в състояние да учат. От системното прекъсване техните способности за концентрация са силно намалели.
Безрадостна е моята религия, неспокойна от тревоги, защото за да вярваш в Бога се изисква не любов, а смелост. Любовта идва като награда.
Бракът има четири етапа. Първо е ухажването, след това женитбата, после децата, и накрая – последния етап, без който не можете да опознаете напълно жената, е разводът.
В крайна сметка герой е този, който спори с боговете и по този начин предизвиква дяволите да оспорват неговото схващане. Колкото повече може да постигне един човек, толкова повече може да бъде сигурен, че дяволът ще обитава в неговото творчество.
Всяка една от моите книги ме убиваше малко по малко.
Живеем във време, което е създало изкуството на абсурда. Това е нашето изкуство. То включва хепънингите, поп арта, лагера и театъра на абсурда… Дали имаме това изкуство, защото абсурдът е патината на отпадъците?… Или сме изправени лице в лице с отчаяното или напротив най-рационалното усилие, идващо от най-дълбоките слоеве на подсъзнанието ни, да спасим цивилизацията от ада и чумата на нейното залежаване.
И Бог като нас страда от амбицията да направи съдбата по-необикновена, отколкото е била предвидена за Него – да, Бог е като мене, но малко повече.
Има много църкви на мое име и на името на моите апостоли. Най-голямата и святата, наречена на името на Петър, е място на най-големия разкош в Рим. Никъде другаде не може да се намери толкова злато.
Любовта си е любов – можеш да я намериш във всекиго, можеш да я намериш навсякъде. Въпросът е, че никога не можеш да я задържиш. Не и докато не си готов да загинеш за нея.
Не ме интересуват абсолютните морални присъди. Само си помислете какво означава да бъдеш добър или лош. В крайна сметка в какво се измерва разликата? Добрият човек може да бъде 65% добър и 35% лош – това е много добър човек. Приличният среден човек може да бъде 54% добър, 46% лош, а средният лош по душа точно обратното. Значи, ако кажете, че съм 60% лош и 40% добър – заради това трябва да страдам от вечно наказание?
Няма нищо безопасно в секса. И никога няма да има.
Съществува една популярна заблуда за човека като нещо средно между животното и ангела. Всъщност човекът е преход между животното и Бога.
Книгите на великите писатели не са лесни за четене. И не трябва да бъдат
Книги от Норман Мейлър тук