Начало / Интервюта / Брандън Сандърсън: Открих фентъзито на 14 години и „Колелото на времето” беше това, с което започнах

Брандън Сандърсън: Открих фентъзито на 14 години и „Колелото на времето” беше това, с което започнах

Брандън Сандърсън е американски фентъзи писател, роден през 1975 г. Той нашумя през последните години с довършването на известната поредица на Робърт Джордан „Колелото на времето”. Сандърсън е популярен и със своята серия „Мъглороден”. Книгите от „Колелото на времето” и „Мъглороден” са достъпни на български език. По повод вчерашното публикуване на „A Memory of Light” на англоезичния пазар, последната част от „Колелото на времето”, той даде интервю пред goodreads.com.

…………………………………………..

Публикуването на последната част от „Колелото на времето” е голямо събитие за фентъзи феновете. Те очакват края още от първата книга през 1990 г. Вие, като фен, как се чувствате?
–    Странно е. Открих фентъзито на 14 години и „Колелото на времето” беше това, с което започнах. Освен това, поредицата продължи да ми е интересна през годините. Насладих й се като младеж и като възрастен. Мисля, че мога да разбера как се чувстват феновете. Истината е, че аз знаех как ще свърши още през 2007 г., когато Робърт Джордан си отиде. Бях с 5 години напред спрямо почитателите. Мисля, че те ще останат доволни от последната книга, но в същото време ще им бъде трудно да осъзнаят, че след 23 години, най-накрая всичко свършва.

Често края е най-труден за писане.
–    Робърт Джордан написа последната сцена. Така аз имах цел, към която да вървя. Той ми остави около 200 страници със сцени и бележки, които аз трябваше да превърна в книги от 2 500 страници. Той беше писател-откривател. Казваше: „Тук ще напиша това, но може да се промени иначе, след това ще добавя това, но може и онова” и т.н. Опитах се да следвам примера му. Наистина, последната книга и завършването й бяха голяма предизвикателство за мен. Когато Хариет МакДугъл (съпругата на Робърт Джордан, също и негов редактор) ми връчи проекта, аз трябваше да съм сътрудник, не писател в сянка. Получих пълен творчески контрол, който обаче да вложа в продължаването на визията на Робърт.

Колко свобода получихте да избирате кой персонаж да е водещ в книгите?
–    Като цяло се придържах към записките на Джордан, който ми даде насоки затова кой умира и кой оцелява, кой къде трябва да отиде и т.н., но за много неща аз трябваше да взимам решението. Това бе много вълнуващо, но и много плашещо за мен. Стряскам се като си помисля, че последната книга от „Колелото на времето” може да има огромно значение върху това как ще продължи кариерата ми в бъдеще.

Вие сте писал много инструктивни материали за магическите системи във фентъзи жанра. Мислел ли сте да промените системата на „Колелото на времето”?
–    Като фен, ми мина през главата, че това ми е шансът да поправя нещата така, както аз искам да се развият. Но не исках да предприемам такъв подход. Робърт Джордан работи върху системите по различен начин в сравнение с мен. Той набляга повече на чувството за неизвестност, отколкото аз. Аз обяснявам детайлите повече, той си запазва правото да оставя читателя в неведение относно как се случва дадено нещо. Моята работа не е да променям нещо, което той е показал как работи.

Наша колежка иска да ви пита дали писането за фиктивни светове променя гледната ви точка за реалността?
–    Това е интересен въпрос, но никога не съм се замислял сериозно върху него. Мога да кажа, че фентъзито промени начина, по който гледам на света, но в същото време – аз съм човек на логиката. Хората понякога наричат творчеството ми научна фантастика, защото обичам да обяснявам подробно кое как се получава. Фентъзи жанрът не ме е променил. За мен предизвикателството е да създам персонажи, които ще се харесат на хора, различни от мен.

Ранното ви творчество е базирано на теологията. Аз също харесвам комплексността на религиите, но какво ви кара да задълбаете толкова дълбоко в теологията?
–    Аз съм религиозен човек и съм възхитен от всички аспекти на религията. Възхитен съм от мотивацията на хората да вярват, както и да не вярват, от положителните неща на религията, както и от отрицателните. Тези мои интересни се появяват в книгите ми. Темата се появява отново и отново, но вече  по-рядко, защото творчеството ми е свързано. Постепенно смятам да изясня връзките, ако живея достатъчно дълго. Ако ли не, ще оставя добри бележки, за да може някой спокойно да продължи и да доведе нещата докрай. Така би било честно.

Опишете на кратко един ваш ден. Имате ли странни навици, свързани с писането?
–    Работя до 4 сутринта, след това не се будя преди 12 на следващия ден. Работата ми ми позволява да имам гъвкава програма, особено що се отнася до спане. Понякога спя няколко часа, будя се, работя, после отново си лягам. Често дните ми са разделени на няколко блокове, в които редувам работа и почивка. Интересен навик е, че пиша на бягаща пътека, имам лаптоп закрепен за нея и пиша докато вървя. Уточнявам, че това не може да се нарече упражнение, защо скоростта е много бавна, но пак е по-добре отколкото с часове да не мърдам. Поставям си цел да напиша поне 1 500 думи всеки път, щом се захвана. Следобед обикновено правя неща, които съпрузите и бащите правят – играя си с децата, привечер ги слагам да спят, прекарвам известно време с жена ми. След това отново сядам да работя няколко часа и така.

Кои писатели са ви повлияли?
–    О, от къде да започна, колко страници имате, за да пишете? Очевидно, първо трябва да спомена Робърт Джордан. Нека изброя още трима автори. Барбара Хамбли и книгата й „Dragonsbane”. Обожавам нейната представа за художествена проза. Ани МакКафри и нейната творба „Dragonflight”. Въобще, много ми харесва поредицата й „Pern ”. И накрая, Мелани Роун и поредицата й „Sunrunner”. От класическите, харесвам „Клетниците” от Виктор Юго, освен това може да ме наричате почитател на Шекспир. Много обичам да гледам на живо пиеси от Шекспир.

Какво четете в момента?
–    Дебютната книга на мой ученик, Брайън МакКелан, „Promise of Blood”. Имам клас по „Как се пише фентъзи и научна фантастика” в университета „Brigham Young University”. Засега ми е интересна. Винаги на бюрото си имам и нещо от Тери Пратчет, който, заедно с Гай Гейвриъл Кей, е най-великият фентъзи автор в момента.

Свързани заглавия
Последната част от „Колелото на времето” излезе днес

„Колелото на времето” тук
Книги от Брандън Сандърсън тук

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

118774598_5002640429762080_4006790840618526013_n

Петима руски автори за почитателите на Елена Феранте

Книгите им ще ви харесат, ако обичате стила на загадъчната италианка Ако неаполитанската тетралогия на …